„Майка ми непрекъснато ни бъркаше имената с брат ми - не знам защо ставаше така, ние бяхме, а и досега сме много различни. Детството ми премина в Балчик. Майка ми беше библиотекарка и екскурзовод в Двореца. Така че там, на това райско място, прекарах голяма част от детството си в четене на книги, разходки край морето. Изпитвах огромно удоволствие, чувствах се уникален. Сега мога да кажа, че не обичам морето през лятото, а есенното море. Баща ми беше административен шеф на болницата, а аз исках да стана лекар. Но размислих и реших да следвам стъпките на брат си. Театърът е дрога. Правенето на изкуство е нещо вътрешно. Какво щях да правя, ако бях станал хирург? Сигурно щях да бъда добър. Но щях да изпитвам неудовлетворение от това, че съм насаме само с пациента...
От онези години е останал аромат на люляк, на зюмбюли, водорасли, вкиснато кисело мляко. Тогава нямаше такива кофички, а си носиш съд и там ти го сипват, и то бързо вкисваше. Помня и аромата на едно растение - балдарин се казваше, със сладки корени и вкус на зелени сливи и на смокини, децата го ядяхме. Също и аромата на пържена риба, и на кебапчета... Богатството на човека е в душата - човек се стреми към семейството, към децата, за които трябва да се грижи. Аз сега стоя настрани и наблюдавам... какво значи това ли? Преди години Асен Кисимов ми каза: „голям актьор ще станеш, когато станеш баща на всички актьори!” Тогава не го разбрах, но минаха години и проумях, че когато съумееш да „застанеш” встрани и да наблюдаваш, тогава си добър и истински. Това важи не само за сцената...”
Актьорът Веселин Ранков - такъв, какъвто е в предаването „Повтори фантазията”.
неделя, 3 юли от 10.00 часа
