Фантазията в различните времена е различна. В детството си, когато живеех в Сандански, фантазията дължах на книгите. Нищо друго не ми даваше възможност да надскоча хоризонта. На всичко това, което прочетох, дължа своята фантазия. Искаш да отидеш на местата, за които си чел. Имам една фантазия, която ще си остане в бъдещето обаче - хората да станат по-добри! Не може без фантазия, по-скоро без въображение! Това е и основният ми работен инструмент. За писателя е полезно да се превъплъщава и когато някой се идентифицира с написаното: ама аз такъв ли съм?, това е прекрасно, защото дори и измислено, съм се доближила до реалния живот! Моята детска мечта беше четенето и писането. Аз плачех и се смеех, докато четях, така бях погълната от действието в книгата. А когато ме питаха каква искам да стана, казвах че искам да стана писателка! Важно е какво си се стремил да станеш! Аз съм един наивен човек - мечтател. Мислиш че правиш добро, а пък то не е добро за другия. И дори когато дадеш нещо наготово на другия, то пак не е добро. Можеш да го направиш мързелив.
Обичам да препрочитам някои книги, защото житейският опит ми дава нов поглед върху прочетеното някога. Важното е да останеш дете, да искаш да знаеш повече, да си любопитен. Исках да си обясня защо хората са такива, каквито са - четях такава литература. Знам, че колкото повече знам, толкова повече искам да знам! В природата всичко е разумно, за разлика от света на човеците. Ако не знаеш, ставаш излишен човек. Не е достатъчно да се родиш, да пораснеш. Въпросът е да знаеш повече, но как да го събудиш това желание днес? Затова е хубаво човек да си фантазира...
И с фантазия и без фантазия, искахме и търсихме тази среща с Надежда Захариева. Поет или писател – кажете вие, след като чуете нашия разговор в „Повтори фантазията”.
