Понеделник 8 ½ - добре де, 9 ½ (закъсняваме леко, изпуснали сме Иво Дългия, за което само можем да съжаляваме) – зимата напомня за себе си с ръмежи и внезапни градски смогове. А The Silver Shine тъкмо са започнали. Публиката, изпълваща цялата Голяма зала на Суинга, наброява около 100-тина души, навсякъде дим, пот и рокендрол, а на сцената триото забива Run Run Run (откриващото парче от последния им засега албум Saint Or Sinner, доколкото подобни детайли имат значение – това да не ви е ревю на класически или джазов концерт!?!)… Та, бандата забива Run Run Run, а публиката вече е издивяла. Виждаме всички стари и добре познати физиономии от софийската фен-агитка на Silver Shine от миналогодишното им турне. Но и много нови хора, което е радостно – особено за понеделник, особено в дъждовно време (знаем, че народопсихологията на софийските гражданя е такава, че заръми ли и най-малкият дъждец, вземи го отпиши този концерт)…
Ати Едж (китара, глас), Криста Кет (червен контрабас, глас) и Фуро (барабани) свирят като за последно и то точно онази „дяволска музика”, по която всички любители на добрите хорър-истории и Б-филми си падат толкова много, музиката, която може да ви съблазни да продадете душата си и на която не й трябват никакви прогресив-прогресии, а ви застрелва направо от упор. Музиката на Dead Elvis & His One Man Grave, музиката на The Cramps, музиката на Nekromantix… Музиката на The Silver Shine, едно от наистина стремглаво растящите имена в голямото-голямо-голямо фамилно дърво на европейската сайкобили вълна!
Angels To Some, Saint Or Sinner, Reptile, The Chased – все песни, които българската публика вече прекрасно знае от предишното им турне, главно от последните им два албума No Mercy (2009) и Saint Or Sinner (2011), но и някои музикални изненади като пънк-рокабили версията на murder-баладата на Доли Партън Jolene от 1974г. (парче, което с учудване разпознах, когато почти приключваше). Акробатики на Криста с контрабаса („Не вярвайте на момичета с червени контрабаси”, ако трябва да перифразираме заглавието на един предишен албум на групата, сентенциозно озаглавен „Не вярвайте на момичета с моторни резачки”), Ати с коронния си номер, тичайки в кръг с китарата сред публиката – въобще: класика! Ростислав Бакалов, HCSpirit.Com, „добрият дух на хардкора”, главен виновник за събитието, с камера в ръка, заснемащ цялото шоу, фотографи, татуисти, музиканти, журналисти, дадаисти – една изключително пъстра публика на границата на погото. Всъщност, не знам защо истинско пого така и не стана, за разлика от опита, който имаме със Silver Shine от „Фенс” и „Суинга” от миналата година, но нейсе това да е проблемът. В Пловдив предишната вечер не пого, ами концерт въобще не е имало – дошли били само двама души публика.
Още нещо, което като се замисля сега, беше различно от миналата година – метъл моментите бяха редуцирани за сметка на суинга, може би пряко влияние от другата група, която същите тези трима души имат – Аti Edge & The Shadowbirds, може би някакъв вид пренастройка след бразилските и северноамерикаснки турнета, които направиха от есента на 2010г. насам. Не знам дали това е за добро или за лошо, но определено нещата се движат в някаква посока, което винаги е за предпочитане от състоянието на застой. Минитурнето на групата в България беше част от един изключително силен сайкобили (рокабили) пънк сезон, започнал още в началото на есента с The Bullets и Voodoo Healers и продължил с някои твърде интересни сътрудничества между нашенските легенди Q-Check и Сърмата Хари. Това е то! Мир! И Ужас! И Чудовища! И рокендрол! Бъдете благословени през новата година!
*Минитурнето на Silver Shine в България през есента се осъществи с медийното партньорство на „Аларма Пънк Джаз”.
(Материалът е публикуван и в Mysound.Bg)
По публикацията работи: Надя Цветанова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
