Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Когато се връщам към детските спомени... сякаш виждам как баща ми получава писмо, в което пише, че нашата къща и чичовата ще я събарят, защото бяха в центъра на селото. Наложи се да отидем да живеем в друго село, съседно… По-късно, когато ние, сестри Бисерови, започнахме да концертираме и снимаме филми за селото, нямаше къде да отседнем, тъй като родителите на майка ни бяха починали. Къщата на дядо ни е исторически важна. По време на Илинденско-Преображенското въстание в нея е живял прадядо ни поп Стамат, който е спасил много хора в църквата, при палежите на къщите от турците. Той е бил организатор по време на въстанието в село Пирин, свързан е с четите и Яне Сандански. Турците го хващат и убиват зверски под селото. Тогава Яне Сандански взима най-големия ни дядо и го изучава за поп. Това се прави, защото са убили най-важния човек в рода и Яне поема отговорността. Ето защо, аз и моят съпруг Боб като разбрахме, че се продава старата фурна в селото, решихме да действаме. Знаехме, че татко работеше като фурнаджия, а по-късно хората от селото казаха, че той е бил и главен майстор на фурната. Това ме запали и я купихме, за да направим къща за гости. И така започнах да организирам и фестивала „С песните на сестри Бисерови” като се надяваме това да съживи селото и туризма в района на община Сандански. Фестивалът се провежда всяка година на празника Света Троица през месец юни в село Пирин. Песните в нашето село са тъжни, създадени са по конкретна случка. Нашето село първо дръзва да се освободи от турците... Всичките ми спомени са от село Пирин. Още от деца и трите сестри бяхме много дейни. Бяхме три съседни къщи. И в трите живееха три семейства учители и често пъти пазехме техните деца. Научена съм на много труд. Искам да направя всичко, та нашето село да не умира. Баща ми и трите сестри не ни пускаше да излизаме много-много. Но аз бях най-голямата. Педагози ни бяха песните на мегдана. Песента ни събуждаше, особено по празници – затова и много от уроците ми бяха безплатни. Нямаше събиране, където моят татко да не ме води. Татко дори ми даде награда, защото помагах за строежа на къщата – да отида да уча. Била съм бавачка на децата, помагах на нивата. Леля ми първо запяваше, а после почваше да ми разказва песента. Майка правеше питите за църквата. Всеки път съм била в църквата. Харесвам ортодоксалното пеене и бях влюбена в тези песнопения. Мъжете не пеят в нашето село, а само жените. Молитвата винаги си е в мен. И когато съм пред иконата, се натъжавам. Защото всеки светец е преживял страшно много. Все още творя и искам да помагам...
Как и на кого да помагаш – учи ли се това? Сигурно дълго време ще търсим отговор на тези въпроси. Затова е най-добре да чуем разговора с Любимка Бисерова – една от трите сестри Бисерови.
