Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
С Тодор Върбанов не се бяхме виждали от години. Случайно едни ден се засякохме по коридорите на БНР. С усмивка той веднага ми подари своя нов диск на трио "Сладко и горчиво", а аз съвсем непринудено му отправих покана да ми гостува в предаването"Повтори фантазията". И както обичам да казвам в студиото на "Повтори фантазията", когато разговарям с приятели - интересни са ми тези наши срещи ,защото не знам нищо за тяхното детство. Обикновено с приятелите говорим за настоящето,за общото минало, за красивото фантазно бъдеще. Тодор Върбанов, или както му казваме - Върбан, е сладкодумен събеседник. Не знаех, че е далечен роднина с режисьора Рангел Вълчанов, и той като него е човек,който умее да се самоиронизира и да търси хумора, не само навън, но и вътре в себе си. Един такъв случай от неговото детство ми разказа и в предаването "Повтори фантазията", на който много се смяхме заедно как той навремето, понеже много искал да свири на акордеон, симулирал, че нощем бълнува, свирейки на въображаем такъв. Баба му се закъхърила и му купили. Тошко бързо му се нарадвал и все по-често го оставял да прашасва, но баба му-не. Тя дотолкова била амбицирана той да свири, че му връзвала акордеона на гърба и нямало отърваване. Наред с тези смешни спомени от детството, говорихме, както винаги и за приятелствата в живота на моя гост, за предателствата, за любовта и за богатството, което ни прави потребни на тази земя.
