„Сивият човек” е камерна пиеса написана в най-добрите традиции на психологическата драма. Джон и Бети са възрастна бездетна двойка току-що загубила единственото си осиновено дете. Джони носи името на своя втори баща, но е избрал да бъде различен. Джони никога не е успял да се впише в сивото ежедневие на провинциалния английски град, никога не е усвоил разумните правила на икономичното и подредено съществуване, никога не е споделил безвредното и симпатично увлечение на баща си да отглежда гълъби. Затова смъртта го застига далеч, от другата страна на океана, в неприлично ярката Калифорния, заобиколен от съмнителни и абсолютно неприемливи приятели. И сега за пръв път в живота си старият Джон трябва да извърши пътешествие. Пътешествие в реалното пространство, със самолет, и пътешествие навътре към себе си, за да разбере, да осмисли и да се опита да преодолее разликите. Защото разликите са преодолими, когато съществува любов. И защото „Не можеш да направиш хората, каквито на теб ти се иска” - както казва Бети, на пръв поглед по-слабата от двамата, по-наранената и по-скърбящата. Бети, която никога не е поставяла под въпрос любовта си към момчето. Въпреки че Джони е гей.
И сега стигаме до момента, в който тази пиеса престава да бъде толкова камерна или поне няма как да се приеме само така в страна като България.
Темата за мястото в съвременния свят на хората, които определят себе си като хомосексуални в никакъв случай не е откритие на Джил Адамс. През последните двайсет години тя неудържимо нахлува в литературата, в киното и в театъра, и европейската радиодрама изобщо не прави изключение. Изключението се нарича България. „Сивият човек” на Джил Адамс е единствената радиопиеса посветена на тази тема, която имаме във фонда си. Записана е през 2001 година в рамките на един проект, осъществен със съдействието на Британския съвет, който представи на нашите слушатели пет съвременни английски пиеси. В България грижливо заобикаляната тема се случи през 2008, но не по радиото, а направо на улицата. Става дума, разбира се, за първия гей парад в София или поне това е името, наложено от медиите. Самите организатори го наричат „Прайд”, думичка, която на английски означава гордост. София не се оказа готова за такова нещо и реакцията беше жестока. Персонални заплахи със смърт, бомбички, палене на бензин по асфалта и коктейли „Молотов”.
Футболните запалянковци решително поеха в ръцете си отговорността за моралното здраве на нацията. Полицията успя да осигури все пак някаква охрана и бяха арестувани около шейсет души – ултраси, членове на така наречената „Национална гвардия”, начело със самия Боян Расате, както и четиринайсетгодишни момчета, които може би са се впуснали в това приключение с най-чисти намерения. „Всички обратни в Уганда”, пишеше на един лозунг. Защо пък точно в Уганда, за автора на тази бележка остава неясно. Медиите полудяха, а Православната църква зае неочаквано твърда позиция. Гей парадите в София обаче продължават и стават все по-многолюдни. В момента по-голямата част от хората, които отиват да ги подкрепят са хетеросексуални, каквито несъмнено са и посланниците на Великобритания и Съединените щати, които тази година се присъединиха. И ми се струва, че в това няма нищо страшно.
Защото независимо дали някакъв факт ни харесва или не, ако той съществува, значи просто съществува. И трябва да определим отношението си към него, като при това се опитаме да останем човеци.
А литературата и особено драматургията са много ефикасни като инструмент за преработване на суровата улична действителност на малко по-високо ниво и с малко по-фини средства. Затова се надявам, че темата на „Сивият човек” от Джил Адамс няма да остане табу за репертоарната политика на Радиотеатъра. Мисля, че ще прозвуча достатъчно християнски, ако кажа, че отговорите трябва да се търсят в любовта, а не в омразата.
Това прави Джил Адамс, това правят Илия Добрев и Нина Стамова в двете единствени роли, това прави пак Илия Добрев като режисьор на спектакъла и целият прекрасен звукозаписен екип.
„Сивият човек” от Джил Адамс можете да слушате в неделя, на 9 септември, от 16.00 часа, по програма „Христо Ботев”.
По публикацията работи: Ина Вълчанова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
