В неделя, на 28 октомври, в редовното си време от 16 часа Радиотеатърът представя „Ловът на пустинната хиена” от Мария Станкова.
Мария Станкова едва ли се нуждае от представяне като автор. Преди месеци излезе последната й книга „Сузана и зяпачите” - девета по ред. През 1998 г. „Наръчник по саморъчни убийства”, първата й книга, печели награда на фондация „Огнище” за книга на годината. Пак през 98-ма пиесата й „За ръбовете на кръга” получава Специалната награда на името на Маргарит Минков на конкурс организиран от фондацията „Концепция за театър”. През 2003 г. радиопиесата й „Житейският път на блатните скокливци” е номинирана на наградата на Би Би Си. Филмът „Маймуни през зимата”, реализиран по неин сценарий, печели наградата на фестивала в Карлови вари, „Златната роза” на Варненския фестивал и наградата на НФЦ за най-добър филм на 2006 година. Пак през 2006 късометражния филм „След няколко часа” по нейната новела „Часовникарят” получава наградата „Джеймисън” на София филм фест. Романът й „Трикракото куче” печели наградата на публиката в конкурса на фондация ВИК за 2007 г. Радиопиесата, която тази неделя ви предлагаме да чуете, попадна в репертоара на Радиотеатъра също в резултат на спечелен конкурс.
Мария Станкова е публикувала поезия, проза и публицистика в списанията „Ах, Мария”, „Витамин В” и „Съвременик”. По образование е музикант - завършила е консерваторията със специалност виолончело. Споменавам този факт, защото ми се струва, че хвърля известна светлина върху начина по който са композирани литературните й текстове. Иначе е работила какво ли не и къде ли не, живяла е като всички нас „интересните времена”, които ни се паднаха, но от нещата които пише едва ли можем да разберем нещо за конкретната й биография. Мария Станкова предпочита да ни води през измислените светове, в които май трайно се е заселила и които са глътка чист въздух в доста мрачната картина света около нас. А за тази картина нейните сетива са особено изострени.
Иначе, както можете да чуете в интервюто с нея, което ще излъчим преди пиесата, Мария е весел човек, който не е изгубил любопитството си към света и чувството си за хумор. Преди един месец ми разказа емигрантските си неволи в Санкт Петербург, Хелзинки и Лондон. „Това трябва да го опишеш” - казах. „Всичко е вътре в книгата” - каза Мария. Ами, нямаше го. В последния й роман „Мария и зяпачите” отново не могат да бъдат открити никакви житейски и биографични обстоятелства. Вместо тях там има жена облечена в рибарска мрежа, която лети в небето на черен козел. При Мария Станкова вътрешният опит винаги е преработен и претопен в материал за създаване на непознати светове. Така е и „Ловът на пустинната хиена”.
Постановката е от 2002 г. и е на Христо Симеонов - Риндо - според мен най-„правилния” режисьор точно за такъв вид драматургия.
Не пропускайте „Ловът на пустинната хиена” по програма „Христо Ботев”.
неделя, 28 октомври от 16.00 часа
