Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Моят разказ за тази страна ще започне от летището в Ла Пас, на което кацнах малко след полунощ. Идвах от Лима, столицата на Перу, която е на морското равнище. Отначало с радост си помислих, че височината не ми влияе кой знае колко, но когато помъкнах багажа си към изхода (а той почти винаги е много), със съжаление установих, че не е така. Все пак 4100 метра не са шега работа. Припомних си Непал, стараех се да не бързам и да не правя резки движения. С помощта на такси бързо открих подходящ за моята кесия хотел и макар че слязохме около триста метра по-ниско, дишах трудно и леко ми се виеше свят. Легнах веднага, но за сън и дума не можеше да става поради недостига на кислород. Имах две желания – да посетя и заснема руините на Тиауанако (най-загадъчната култура на Южна Америка, или поне от най-загадъчните) и свещеното за инките „слънчево езеро” – Титикака.