Срещата ми с писателя Калин Терзийски беше емоционална, а разговорът, както винаги започна от детството. После се олюля между лабиринтите на фантазията, човечността, страстта, любовта, приятелството и ароматите. Предлагам ви кратки цитати на моя гост от гостуването му в „Повтори фантазията”:
Като цяло човек иска хем да е дете, но и разумно възрастен, да бяга от животинското – там, където се ръмжи, където всичко е пари и власт, секс, насилие... отнемане, взимане-даване и т.н. В такъв живот човек не е мъдър и даже не е и симпатичен.
...Но като говорим за детето, то също не е ангелче, неподвластно на страсти и инстинкти. Напротив такова е, но не се е развихрило още.
...Забелязала ли си как децата прощават на възрастните? Сякаш казват вие сте възрастни, но ще се оправите по-натам.
...Всъщност почти всички религии искат да направят от човека дете и старец, и мъдрец, а не едно страстно, хъркащо и ръмжащо, похотливо същество.
