Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Заглавието на това издание не е случайно. Преди няколко години направих едно пътуване в Латинска Америка, което не беше съвсем лесна работа, защото за 30 дни трябваше не само да посетя пет страни: Венецуела, Коста Рика, Хондурас, Гватемала и Мексико, но и да се завърна с поредица от филми за тях. Вече бях преживявал подобно голямо приключение, прекосявайки Латинска Америка с джип от Куба и Мексико чак до Аржентина. Главното, което ме привличаше в Аржентина, бяха срещите със сънародници-емигранти. Очаквах ги раздвоен и неспокоен, защото предварително си бях създал някаква, макар и смътна, представа. Още от България се питах каква метаморфоза са претърпели тези хора, до каква степен е съхранен езикът, има ли приемственост на българското в поколенията, родени и израсли в Аржентина, и се страхувах да не се окажа пристрастен в оценките си. Още по-важно е, че срещнах приятели и там – хора, които познавах от по-рано, но се запознах също така и с нови. За един от тях, който живее и работи във Венецуела, ще ви разкажа в това издание на „Посоки” – името му е Иван Дреников.
