Снимка: Държавна опера Русе
Почитателите на сериозната музика тези дни се отправят към Русе и Плевен, където със спектакли световно известният български тенор Калуди Калудов отбелязва 60-годишния си юбилей и 35 години сценична дейност. Той е нареждан от ценителите на операта в първата петица на световните тенори. Пял е на всички най-престижни оперни сцени и театри в света от Ла Скала, през Виенската „Щаатс опера”, театър „Коломбо” в Буенос Айрес, до Япония и Австралия. Изпълнявал е главните тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Маскани, Бизе, Леон Кавало и др. В събота на сцената на Русенската опера почитателите имаха възможността да се срещнат с майсторството на Калуди Калудов в ролята на Дон Карлос от едноименната опера на Джузепе Верди.
Празникът продължава тази вечер (15 април) в Плевен. На сцената на Драматично-кукления театър „Иван Радоев” отново в „Дон Карлос” в ролята на Елизабет Валоа, плевенчани ще аплодират и Габриела Георгиева. В спектакъла ще участват Плевенският общински смесен хор „Гена Димитрова”. На диригентския пулт ще бъде маестро Антони Габриеле. В „Нашият ден” разговаряхме с прочутия тенор Калуди Калудов за значението на големия изпълнител в оперния спектакъл и за бъдещето на операта и всички нас:
„Някога певците са били много важни, защото реално те са лицето на спектакъла. Солистите са тези, които правят интерпретацията, привличат мнението на публиката, на критиката и т.н. Следва хорът, диригентът, който фактически е не само диспечер на представлението, защото контролира всичко на сцената. Оркестърът е една важна професионална единица от която зависи много нещата да съвпадат. Ако погледнете във времето, има ера на диригенти, на режисьори, на политици, на не политици. В край на краищата от време на време се говори за някой голям диригент, за някой много страхотен инструменталист, но през цялото време се говори за солистите. Не дърпам чергата към себе си, но вярвам че в един спектакъл те с целия екип носят една градивност, която води до обогатяване на душевния свят на зрителя. В един свят на операта обаче без големия солист, този, който да поведе хорото, няма никога да се случи или ще се случват посредствени спектакли за обща консумация. Те в никакъв случай няма да дават истинския облик на оперното изкуство. За бъдещето съм оптимист, защото не вярвам да стане по-черно от сега. Винаги след жестоко опустошителна буря идва слънце. Няма начин и в България опустошенията от последните години в живота ни да не бъдат изчистени от нашата история. Вярвам в младите хора, като носители на нови и всеобхватни прогресивни идеи.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
