Вчера Общественият съвет към Министерство на здравеопазването подложи на обсъждане проекта за Национална здравна стратегия за периода 2014 – 2020 година.
Десет дни даде здравният министър Таня Андреева на съсловните, пациентските и неправителствени организации да направят своите предложения, които да влязат в бъдещия план за действие.
Откъде трябва да се започне? Отговори в предаването „Нашият ден” Светла Милчева потърси от д-р Юлиян Йорданов, зам.-председател на Българския лекарски съюз и д-р Станимир Хасарджиев, председател на Националната пациентска организация (НПО).
Д-р Юлиян Йорданов: Две основни неща бих посочил като начало на нашия разговор. Националната здравна стратегия (НЗС) не може да бъде отделена от плана за действие. Той ще гарантира изпълнението именно на стратегията. В случая той липсва, което значи че липсва и гаранцията, че нещо би могло да се случи. В плана за действие би трябвало да се посочат кои са приоритетите и стратегиите, точно какво трябва да се извърши, кой да го извърши, сроковете, средствата и от къде ще дойдат те. Като го няма това, всичко олеква. Аз категорично не съм съгласен тези две неща да бъдат отделени едно от друго. Второто ми безпокойство е, че тази НЗС страда от един основен недостатък, както и предишните. Никъде в нея не е упоменато как ще изглежда нашето здравеопазване в 2020 г. в края на планирания период. Ние ще вървим в някаква посока без да знаем къде трябва да стигнем. До сега това сме го видели и затова избягваме думата реформа, а реформа е направена защото сме създали здравно-осигурителния модел. Важно е по-нататъшното надграждане, защото реформата тръгна в най-различни посоки. Всеки, който дойде на власт имаше своите виждания и настана един хаос в здравеопазването. За мен тези две неща са кардиналните слабости на тази НЗС.
Д-р Станимир Хасърджиев: Ние похвалихме документа от гледна точка, че България настина има нужда от стратегическа рамка. Похвален е и фактът, че сме поканени на обсъждането на този документ, въпреки че самото създаване на този документ трябваше да бъде с участието на всички заинтересовани страни. Дали Европа ще го приеме, тепърва предстои да научим.
Ще изразя някои съмнения предвид на това, че познавам стратегическите европейски документи. Техните приоритети не виждам очертани в нашата стратегия. Те са свързани с насърчаване на иновациите, въвеждането на нови технологии, на иновативни подходи за ограничаване на заболяванията и т.н. Концентрирам се върху първата част на стратегията, която прави един анализ на нашето здравеопазване в момента. За съжаление този анализ е много близо до истината. Това е истинската черна картина на нашето здравеопазване. Въпросът е, че тази стратегия трябваше да даде отговор как ние ще се справим с тези толкова ясно очертани проблеми.
На вашия въпрос дали последващия план за действие ще даде отговор на всички тези въпроси, аз лично се надявам отговорът да е „да”. Точно в плана за действие ще стане ясно кой, какво, кога прави, чий са отговорностите, кой финансира тези дейности. Тепърва предстои да отговорим на тези важни въпроси.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
