Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Eдна изключителна продукция на Радиотеатъра

Снимка: архив на Сфумато, фотограф Симон Варсано

Преди да стане изключителна радиодраматургична продукция, „Апокриф” беше изключителен и като сценично произведение. Авторският спектакъл на Маргарита Младенова, Иван Добчев и Асен Аврамов по автентични апокрифни български текстове беше уникално събитие през не чак толкова далечната 1997 и театралната критика в България и Франция му посвети силни думи. L’Est Republicain, 3.4.1997 пише: „Апокриф” е повече средновековна, отколкото антична пиеса. Тя превъплъщава чрез кал, кръв и вода панически страхове, викове на ужас, обсебващи вярвания. Тя отразява дълбините на фалическото, където полът е живот и съзидание... Със своите песни и свещи, глина и изговорени с живо дихание думи, „Апокриф” е космическа пиеса, поставяща дявола и Бога на една и съща стълба. Един церемониален театър, който прави своя мед в кошера на времето, а своето масло - от забравените думи.” На 2 април 1997 г. в Нанси, Франция е френската премиера на спектакъла и същевременно с него започва театралният фестивал „Пасажи”. Премиерата в България е на 12 април 1997 г. в тогавашната сграда на Сфумато на бул. „Цар Освободител” 14.

„Апокриф” е предцивилизационно представление, което работи с „отклоняващи се” от традицията похвати, за които няма свидетелства от първа ръка. В същото време то е с двойна оптика – това е представление от днешната дата, от границата между две столетия. Затова тук се борави щедро с различните диалекти (единният език отдавна се е разпаднал), хореографията и етнологията са другите „парчета” на този език, както и музикално-словесната ритмичност, работена с помощта на композитора Асен Аврамов. Ефектът е дълбок и разтърсващ, пише Цветан С. Тодоров в „Култура” от 23.5.1997.

„Пренасянето” на „Апокриф” по радиото на практика роди ново 55-минутно произведение с толкова висок градус на смислова и емоционална наситеност, че при слушане все едно попадаш сред струите на стремителен поток. Никакъв шанс да не бъдеш отнесен. Всички тези гласове на Цветана Манева, Невена Мандаджиева, Таня Шахова, Жорета Николова, Светлана Янчева, Деляна Хаджиянкова, Лидия Стефанова, Владимир Пенев, Чавдар Монов, Петър Пейков, Мариан Бозуков, Димитър Мартинов, Явор Гърдев, Валери Йорданов, разказващи на диалект апокрифни истории, имат зашеметяващо въздействие. И една любопитна подробност - в радиоверсията на „Апокриф” в ролята на бога, епизодичен герой, който навестява дома като заблуден пътник, участва Иван Добчев.

Когато през 1998 г. „Апокриф” вече като радиопроизведение прозвуча на остров Хвар, Хърватия, като една от продукциите в състезателната програма на Международния радио фестивал При Марулич с мото „Към старите текстове”, ефектът върху журито и наблюдателите беше изключителен. При това някои от тях след достойни за уважение усилия да следят с бързината на изговора перфектния превод на английски на проф. Владимир Филипов, капитулираха и се оставиха „на течението”. „Апокриф” получи Гран При Марулич 1998 и това е първата престижна международна награда, с която Радиотеатърът започна своите нови времена, благословени с международни награди, номинации и признание. Износът и популяризирането на българска художествена продукция чрез участие в международни радио форуми е чисто и просто логичният завършек на дългия работен процес, който започва с добра идея, усет за радио, нов проект в компютъра на Второ студио и навит творчески екип. В случая с „Апокриф” през 1998 г. все още компютър нямаше, но аналоговият запис беше просто част от цялостната изключителност.

неделя, 29 септември от 16.00 часа

По публикацията работи: Даниела Манолова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна