За професията му на художник: „Ние художниците сме привилегировани, че работим сами. Всички тегоби, терзания, търсения и неприятни емоции, които преживяваме по време на творческия процес остават скрити за зрителя. Той има удоволствието да види готовата картина и да усети изкуството по свой изключително индивидуален начин и да го съпреживее.
Ние художниците твърдим, че никой не знае кой е бил най-успелият файтонджия, или месар по времето на Винсент Ван Гог, но знаем кой е Ван Гог. Това е и моето призвание на учител по история на изкуството в художествената гимназия СХУПИ в Троян. Да ограмотявам не просто по даскалския начин учениците, а и в по-духовен план. Затова дадох примера с времето на Ван Гог - остава продукта, картината, скулптората в историята на изкуството.”
За художествената гимназията в град Троян, на която е директор:
„Това е единствената гимназия в България с изучаване на керамика. Троян е свързван от векове с керамиката, както се знае. Много е важно във всяка една област да се стъпи на здрава основа, на една традиция и от там нататък да се надгражда. Училището е с голяма база, приема деца от цяла България, а от две години имаме и прием на деца от пети клас. Имаме общежитие, в което живеят учениците ни. Ние всички сме като едно голямо семейство, защото и аз живея през повечето време с тях. Учим ги в началото дори как да си приготвят пържени картофи. Те се социализират по този начин, далеч от своите родители. Наред с учението и практиката, ние се забавляваме заедно. Те споделят с мен своите тревоги, своите проблеми, но и своите успехи. Случвало ми се е вечер да почукат на вратата ми с думите: „Господине, имаме картофи, имаме олио, намерихме си от готвачката тиган, ама да имате малко сол?” Имаме съвсем нормални човешки отношения.”
24 ноември
