Вероятно повечето заклети оперни „фенове” познават историята на създаване на „Сицилианска вечерня”, но все пак, за останалите ни слушатели, ще припомня, че това е опера, създадена по поръчка на дирекцията на парижката Grand opera. Верди я получава през 1852 година, като условието е автор на либретото да бъде прочутият Йожен Скриб. Композиторът приема, без дори да знае какъв ще е сюжетът на бъдещата опера. За основа на либретото, което е готово през януари 1854, Скриб използва един от героичните епизоди в историята на италианския народ – известното като „Сицилианска вечерня” въстание, което на 30 март 1282 година сваля от власт поробителя на Сицилия Шарл Анжуйски, син на френския крал Луи Осми. Верди харесва идеята за патриотичен сюжет, но се отнася доста резервирано към работата на тъй модния поет и писател Скриб. Първо, неговата бляскава, но доста повърхностна драматургия е чужда на композитора. Второ, един френски драматург, който пише либрето за френската публика би могъл да изобрази французите-поробители в доста по-изгодна светлина, отколкото борците за свобода – сицилийци, които в случая по презумпция са положителни герои. Верди се опитва с всички сили да преодолее мелодраматичното и доста бутафорно либрето, подчертавайки специфичния сицилиански колорит. Той внимателно изучава сицилианския фолклор, събира исторически справки, включително описания на характерни сицилиански народни празници. Операта е завършена през 1855. Премиерата на 13 юни същата година в Grand opera е част от важните събития на поредното Световно изложение, което след Лондон, Ню Йорк и Дъблин за първи път се провежда в Париж именно през 1855, но парижката публика посреща творбата съвсем равнодушно.
За разлика от равнодушната парижка публика на премиерата на „Сицилианска вечерня” през 1855, съвременните лондончани май са останали доволни от новата постановка в „Ковънт Гардън”, чиято премиера бе на 17 октомври под ръководството на главния диригент на театъра Антонио Папано. На следващия след премиерата ден рецензентът на вестник „Гардиън” Андрю Клемънтс е похвалил работата на знаменития норвежки режисьор Стефан Херхайм, впечатляващото художествено оформление на автора на декорите Филип Фюрхофер, както и великолепните хор и оркестър на „Ковънт Гардън” под палката на Папано. Той има известни резерви към някои от солистите, но същите, че даже и по-големи останаха и у мен, след като чух записа от 29 октомври, който ни бе предоставен от Европейския съюз за радио и телевизия. Най-важното в случая с „Ковънт Гардън” е, че „Сицилианска вечерня” никога не е била поставяна в този театър преди. Постановката от 2013 е първата в историята на най-престижния британски оперен театър. Рецензентката на руската версия на сайта Opera news Людмила Яблокова дори определя реакцията на лондонската публика като „фурор” и отделя специално внимание на факта, че балетната трупа е пълноправен участник в този „естетически идеален спектакъл” и се включва в действието органично и осмислено, благодарение на впечатляващата хореография на Андре де Йонг. Същата дама определя сценографията на Филип Фюрхофер и костюмите на Гезине Фьолм като „потресаващо разкошно оформление на спектакъла”, което само подсилва истинското театрално обаяние и величието на самата опера. Режисьорът Стефан Херхайм е пренесъл времето и мястото на действие от края на XIII към средата на XIX век, към момента на световната премиера на операта. Тоест, публиката като че ли става свидетел на „Сицилианска вечерня” в Париж през юни 1855. Според рецензентката още в самото начало гледката е величествена. Пред очите на изумените зрители изниква репетиция на балетна трупа в огромна огледална зала, а позлатените арки и балкони на Парижката опера от 1855 органично се сливат с богатата позлата на залата на „Ковънт Гардън”. По стените на огледалната зала са проектирани в ярко жълто и червено един изригващ вулкан и традиционните полуразрушени колони на древноримски развалини. Разположението на монументалните платна непрекъснато се променя, а оригиналната първоначална проекция се сменя от исторически картини на въстанието на сицилианците срещу френските поробители. И това визуално нагнетяване се засилва паралелно с нарастващото напрежение между сицилианци и французи в действието на операта. Провокативното начало на спектакъла продължава с финалната част на увертюрата, когато на сцената връхлитат група френски войници, предвождани от Ги дьо Монфор и нападат красивите, нежни балерини, които дотогава спокойно са изпълнявали своите екзерсизи. Започва сцена на откровено сексуално насилие, а писъците на балерините ще чуете и вие, в записа на спектакъла от 29 октомври с участието на солисти, хора и оркестъра на „Ковънт Гардън”, дирижирани от Антонио Папано.
В ролите ще слушате:
• Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – Михаел Фоле
• Дьо Бетюн, френски офицер – Жан Тейтген
• Граф Водемон, френски офицер – Джереми Уайт
• Ариго (Анри), млад сицилианец – Брайън Хаймел
• Джовани да Прочида, сицилиански лекар – Ервин Шрот
• Херцогиня Елена, сестра на Херцог Фредерик – Лиана Арутюнян
• Нинета, нейна прислужница – Мишел Дейли
• Даниели, неин прислужник – Никълас Дарманин
• Манфредо (Манфроа), сицилианец, последовател на Прочида – Джънг Со Йън
• Тибо, френски войник – Нийл Купър
• Робер, френски войник – Джайхун Ким
Съдържание на операта
„Сицилианска вечерня”
