Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кристиан Егерхофер: ЕС е способен да лиши от права "Газпром"

Би трябвало да има преосмисляне на този проект и на споразуменията, върху които ще се гради. Без съмнение, щом комисията излиза с толкова силно изявление, нещата са проверени от правната й служба многократно. Казаното от генералния директор Борхaрт беше пределно ясно: "Южен поток" нарушава европейското законодателство. Очевидно при това положение този проект или трябва да бъде предоговорен или изобщо няма да го има. Тук не става дума само за Третия енергиен пакет, а за цялостната европейска законова рамка в този сектор. Ако си спомняте други дела, и преди са били разследвани компании доставчици на комунални услуги в ЕС. Това каза енергийният експерт, старши сътрудник и ръководител на програмата за енергетика и климат на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел Кристиан Егерхофер в интервю за предаването "Събота 150".

Третият енергиен пакет беше приет след последната газова криза между Русия и Украйна и много след като европейските държави-членки като България подписаха първоначалните си споразумения за "Южен поток" с "Газпром". На въпрос защо точно сега ЕК атакува проекта, той отговори:

Не трябва да отдаваме твърде голямо значение на това и да се впускаме в конспиративни теории. На 4-ти февруари 2012-а г. на срещата на Европейския съвет всички държави-членки се съгласиха да предоставят на Еврокомисията всички междуправителствени споразумения, чрез които се създават проекти за такива газопроводи. От тогава мина известно време преди през септември същата година Комисията да направи предложение за законодателство в тази сфера, а след това да бъде прието. Това наистина е съвсем нов закон, но всъщност задължението за предоставяне на тези споразумения няма нищо общо с Третия енергиен пакет, а се дължи на политическата договореност, постигната на 4-ти септември.

По отношение на участващите в "Южен поток" държави, продължили с проекта до ден днешен, Егерхофер каза:

Тръбопроводите, разбира се, са много политизирани проекти. Често засегнатите страни се събират и се опитват да постигнат някаква сделка. Въпросът тук е дали подобна сделка е добра за целия Европейски съюз. Тя може да е добра за България, за Сърбия, може би за Италия, но е съмнително дали подобен проект е в интерес на всички останали. В крайна сметка има вътрешни противоречия в Съюза. Ако ситуацията ясно сочеше, че всички членки на ЕС ще се възползват от проекта, вероятно по-лесно щеше да се постигне политическа сделка. Доколкото знам обаче, различните държави имат противоположни позиции за "Южен поток". В следствие на това Еврокомисията изпълни законовото си задължение и предприе мерки.

ЕС е способен също така да лиши от права "Газпром". Затова не може те просто да платят глобите и да си продължат с проекта и големия бизнес. Не става така. Когато страните-членки бъдат осъдени на глоба, тя ги задължава да приложат законодателството на общността. Не трябва да се залъгваме – Еврокомисията има средствата да принуди дори "Газпром" да раздели активите си на европейска територия. За да заработи газопроводът "Южен поток", всяка държава трябва да издаде лицензи и разрешителни, но тези лицензи трябва да отговарят на европейските правила. Разбира се, хипотетично правителствата на държавите могат да кажат, че не ги интересува европейското законодателство. Те могат да построят тръбопровода, но той реално няма да може да функционира.

На въпрос защо газопроводът "Северен поток" между Русия и Германия отговаря на еврозаконите, а "Южен поток" не отговаря, експертът обясни:

"Северен поток" получи юридически правото на изключение от европейското законодателство за конкуренцията. Този проект се възприе от повечето страни-членки като гарант за енергийната сигурност, заобикаляйки от север територията на Украйна, която се оказа не много надеждна транзитна страна. Дори сега поляците се опитват да се включат с междусистемна връзка към "Северен поток" през Германия. "Южен поток" обаче се възприема по-различно. Естествено има геополитически измерения. Газопроводът се явява конкурент на преноса на природен газ от Каспийския регион. Затова много хора в ЕС се запитаха – защо да правим юридически изключения за подобен проект. Освен това "Южен поток" преминава през множество европейски държави, докато "Северен поток" свърза директно само Русия с Германия.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени