Положението с намирането на работа в тези страни, с изключение на Германия, е доста трудно и ръстът на безработицата е висок. Ето защо, много хора виждат в отварянето на пазара за румънци и българи някакъв вид нова конкуренция. В действителност обаче това не е така. Във Франция така или иначе вече има много професии, които легално могат да се упражняват от българите. Така че пълното отваряне на пазара няма да промени особено положението за българските граждани във Франция.
Така дългогодишният политик от френската Социалистическа партия на Франсоа Оланд Катрин Ги Кен коментира негативизма в Европа по повод отварянето на трудовия пазар за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“. До 2009 г. Ги Кен беше евродепутат и член на парламентарния комитет ЕС – България. Тя активно лобираше за присъединяването ни, а през 2013 г. президентът Плевнелиев ѝ връчи орден „Мадарски конник“ – І-ва степен заради приноса ѝ за освобождаването на българските медици в Либия. Френският президент Франсоа Оланд връчи на Ги Кен Ордена на почетния легион като подчерта заслугите ѝ за доближаване на гражданите към идеята Европа. Запитана за нарастващото недоверие към ЕС и дали това е неуспех на елита да популяризира европейската идея сред хората, тя коментира:
Според мен не трябва всичко да се смесва в едно. Първо, по отношение на имиграцията, според мен Европа е под силен натиск от бежанци и имигранти, чиито брой е твърде голям за възможностите ни да ги приемем. Тази имиграция обаче е следствие от глобализацията, която не успяхме да овладеем заради лошото преразпределение на богатството в света. Ще са нужни десетки години, за да преобърнем тази тенденция. Другият проблем е, че политиците в старите европейски членки не успяха да обяснят на населението решенията, които се взимат от институциите на Евросъюза. Често от гражданите се криеше реалната картина и смисъла на взетите решения в Брюксел и Страсбург. Вече никой не разбира точно как се взимат решенията. Освен това вече никой изобщо не знае какво точно решават помежду си 28-те правителства на държавите.
Според Ги Кен политическите лидери често смесват темата за имигрантите от Африка и Близкия изток с въпроса за свободното движение на хора от новите държави-членки на ЕС:
Да, очевидно е, че крайната десница във Франция смесва всичко това в едно, за да отхвърли изцяло проекта за Обединена Европа. За изкупителна жертва те използват най-лесния вариант – тоест най-бедните. Първо това са имигрантите, които трудно се приемат от населението и на второ място – българите и румънците, само защото във Франция българите грешно се асоциират с проблема с ромите. В съзнанието на средностатистическия французин, когато се говори за румънци и българи, често се разбира „роми“. В този тип говорене напълно се пренебрегва факта, че има и други представители на българското население.
Запитана дали причината за тази риторика е само в наближаващите избори за Европейски парламент, Ги Кен каза:
Вярно е, че при всички положения демократите изпитват по-големи трудности във Франция от преди. Както Социалистическата партия, така и десния Съюз за народно движение не са в най-добрата си форма. Политиците, които ги ръководят, не са особено популярни в момента. Но те просто реагираха според икономическите нужди на Френската държава. Твърде дълго наблягахме на максимата – „финансите преди всичко“, пренебрегвайки исканията на населението. Ето защо има недоволство. Но не сме стигнали още до евроизборите. Преди тях имаме местни избори, на които ще има наказателен вот на разочарованите. Надявам се френското правителство да промени малко политиката си, за да може поне да бъде разбрано от своите граждани.
Жан-Франсоа Копе не прави политика, а залага на опортюнизма. Той мисли, че ще е по-харесван, ако отхвърля българите и румънците, отколкото ако защитава европейските принципи. Но доколкото знам, мнозинството то Съюза за народно движение не споделя тези крайно десни възгледи на Копе.
Според френския политик България и Румъния нямат вина, че все още са твърде бедни и се превръщат в износители на икономически имигранти заради голямата разлика в стандарта на живот със Запада:
Мисля, че няма политическа грешка – историята ви доведе до тази ситуация. Но като външен наблюдател с моя опит от България, мисля, че най-големият бич, който ви тормози, е корупцията във вашето общество. Тя пречи на европейските норми да доведат до положителен ефект в икономиката. Корупцията е наистина гангрена за всички общества. В България все още не сте спечелили тази битка.
Различните български правителства се опитаха да постигнат напредък в борбата срещу корупцията, но нещата не се случват лесно. Това движение трябваше да започне от основите на гражданското общество. Струва ми се, че българите вече по-често и агресивно изразяват волята си веднъж за винаги да се преборят с корупцията. Сега остава да се намерят административните механизми, чрез които да се напредва по-бързо отколкото през последните 7 години. Нужна е истинска промяна на държавния модел на поведение, а тя не става лесно. Но не докладите на Европейската комисия, а българският народ е този, който е способен на промяна, ако се бори истински срещу всички тези посегателства върху правовата държава. Нека българите са по-взискателни към своите управници, за да прекратят тези корупционни практики.
Аз наистина вярвам, че ако България наистина иска да влезе в клуба на „големите европейци“ - тя може да го постигне. Но ще отнеме време. Понякога хората желаят нещата бързо да се случат, но промяната на обществото става бавно. Трябва да разберете, че има нрави и исторически особеност, които спъват напредъка.
Запитана дали негативната кампания срещу нас в държавите основателки на съюза ще спре, когато икономиката на Европа се възстанови и безработицата намалее, Ги Кен коментира, че това е необходимо:
Не знам как ще стане това, но трябва да стане. Защото ЕС трябва да бъде силен. Бих обърнала вашия въпрос като кажа, че България трябва да докаже своята лоялност към Европа, спазвайки своите ангажименти - но в същото време България трябва да получи гаранции, че Европа има нужда от нея. За Евросъюза е лошо да се говори за отношения между малки и големи страни. Трябва да засилим чувството за европейско гражданство. Не можем всички да сме еднакви, но можем да всички да участваме в един политически проект. Този проект днес липсва – липсва визията за бъдещето на Евросъюза и за неговото място в утрешния свят.
