Опасявам се, че 2014- та ще бъде поредната година без мир в Близкия изток, особено, когато става дума за източното Средиземноморие и страни като Сирия, Ливан и Ирак.
Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ Салман Шейх, директор на център "Брукингс" в Доха. Той уточни:
Разбира се има и много тревожни сигнали от Египет, както и от възхода на екстремистите в Либия и Северна Африка. Това, от което най-много се тревожа обаче, е че огънят от Сирия все повече се прехвърля през границите в съседните Ливан и Ирак и през 2014-а година можем да станем свидетели на ожесточаването на конфликта в тази част на региона.
Различните религиозни течения в исляма карат едни правителства – като тези на Саудитска Арабия, Катар, Турция да разпалват войната подкрепяйки сунитската опозиция, а други – като режима на Иран и ливанската Хизбула воюват на страната на президента Асад в името на шиитския характер, обясни анализаторът:
Това, което в началото беше мирно въстание в Сирия, се превърна в катализатор на напрежение между религиозните общности на шиити и сунити в Ливан. Християнската общност в страната също е разделена. Много от нас предупреждаваха, че това ще се случи преди повече от 2 години. Когато сирийската криза продължава и не се спира кръвопролитието, неизбежният резултат е конфликт от бреговете на Средиземно море до бреговете на Персийския залив. Той погълна Сирия, Ливан и Ирак, като застрашава Турция и държавите от Арабския полуостров.
След като международната общност не успя да окаже натиск върху Асад да използва мирни средства за решаването на този конфликт, се стигна до ситуация, в която екстремизмът и Ал Кайда избуяха в Сирия, където никога преди това не са имали корени. Тези групи са заплаха за региона, но и за Европа. Стотици хора с европейски паспорти отидоха да се бият в Сирия, защото тази криза се превърна в междурелигиозен конфликт. Бих казал, че нито едно правителство на която и да е държава, няма контрол над тази ситуация. На територията на Сирия, конфликтът заживя собствен живот. И това наистина трябва здраво да ни уплаши, защото тази война няма копче за изключване. Вместо това имаме хаотични военни действия в които различни държави защитават различни интереси, подкрепяйки различни играчи: Хизбула и иранците – Башар ал Асад, а държавите от Персийския залив - опозицията. Отделно от това е Ал Кайда. Не вярвам, че Ал Кайда получава подкрепа от Саудитска Арабия, Катар или друго правителство, както се твърди. Може би по-скоро те поддържат сирийския Ислямски фронт и сирийската Свободна армия, водена от генерал Идрис.
Историята с подобни кризи ни показва, че те са неуправляеми и могат да продължат десетилетия. Вижте какво стана в Ливан – 15 години гражданска война, която сега може отново да бъде възпламенена. Вижте положението в Ирак – 10 години по-късно. Да – хората виждат, че има конфликт между сунитски и шиитски държави, но тук става дума и за борба за надмощие на регионални играчи. Единият е Саудитска Арабия на чело на държавите от Персийския залив и Турция, а другият е Иран заедно с Ирак на Нури ал Малики и Хизбула. Решението обаче, според мен, се крие в самата Сирия, защото тя е катализаторът. Международната общност и ООН се провалиха, защото не дадоха достатъчно възможност за диалог между самите сирийци. Това е и провал на сирийската опозиция. По данни на нашия център, след повече от 2 години война, мнозинството от сирийците не подкрепят нито режима, нито опозицията. Но те биха започнали диалог за помирение –между алауити и християни, друзи, кюрди и сунити, включително племенните лидери.
Според Шейх, мирната конференция Женева 2 няма да доведе до спиране на огъня:
Конференцията, която ще бъде след по-малко от 3 седмици, все още не е добре организирана и ненавременна. Има много нерешени въпроси, като например участието на Иран. По-лошото е обаче, че всички усилия се съсредоточават само върху диалога между режима на Асад и опозицията. Режимът, естествено, ще изпрати делегация, но няма никакво намерение сериозно да се подписва под обявените още от Кофи Анан 6 точки на мирното споразумение. Колкото до опозицията – те все още обсъждат какъв да е съставът на тяхната делегация и кой да ги представлява.
За Асад споразумението за унищожение на химическите оръжия беше зелена светлина за престъпленията му. След като Обама отстрани от масата заплахата за пряка военна намеса, Асад нареди да се засилят военните действия в страната включително с варварски методи като бомби-варели с гориво, хвърляни върху райони с цивилно население. Най-доброто за Асад е да предаде химическите оръжия и съм сигурен, че такъв съвет му е даден от неговите съюзници Русия и Иран. Изглежда, че така Асад беше реабилитиран, защото вече никой не говори, че той трябва да напусне властта. Вместо това дипломатите се опитват да го привлекат за мирни преговори.
Нуждаем се от истинско лидерство на международната общност в тази ситуация. САЩ могат да го постигнат, работейки с постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН – особено Русия, но трябва да има някакви конкретни резултати, а не само пожелателни приказки. В западните столици вече се говори, че до края на 2014г ще бъдат убити над 200 000 души, ще има повече от 4 500 000 бежанци, нужда от двойно повече пари за хуманитарна помощ плюс сериозен риск от разпалване на конфликта в съседните Ливан и Ирак. Вместо да правят фарсови постановки, опитвайки се да ограничат щетите, световните лидери трябва сериозно да се заемат с проблема, за да избегнат сериозните рискове, един от които е възхода на екстремизма и тероризма. Има и друга възможност, за която предупредих преди година, може да видим как западните нации, включително САЩ, са принудени тайно да се намесват с военни средства, биейки се заедно с Асад срещу екстремистите в Сирия. Това би било военна интервенция през задния вход, която съвсем ще принизи ролята на САЩ, но тя няма да реши проблема, а би ожесточило още повече износа на тероризъм от Сирия.
