Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Милена Димова: Кой те научи на максимата, която следваш в живота си: „Мечтите искат правене”?
Мая Близнакова: Това е фраза от поет, когото в момента не мога да цитирам като име, но стана мое мото в живота. Милена Димова: За какво мечтаеш и фантазираш?
Мая Близнакова: Мечтая с натрупване като не спирам да следвам предишните си мечти. Днес продължавам да мечтая за сцената - да бъда и от двете й страни, защото в Нов български университет съм учила и мениджмънт и продуциране. Иска ми се да бъда полезна на себе си като артист, както и на други музиканти. Милена Димова: Разкажи ми за своето семейство? От къде идва вярата и мотивацията ти? Мая Близнакова: Майка ми е музикант и по професия и по душа. Татко пък ми показа как да следвам мечтите си с личен пример. Той беше военен и на 30 години реши да сбъдне своята мечта като стана адвокат. Родителите ми са прекрасни хора! И двамата са ме възпитали в любов, доброта, честност, вяра... но любовта към изкуството дойде от мама.
Милена Димова: Какъв беше музикалният фон в твоето детство? Мая Близнакова: Слушахме много джаз, много рок и разбира се, класическа музика. Мама ми кодира и едно друго мото в детските години, което също следвам: „Всичко е възможно!”
Милена Димова: Тогава вярваш и в чудеса, нали?
Мая Близнакова: Абсолютно! Чудо е да вярваш, че непостижимото, което стои много високо може да ти се случи и то в момент, в който най-малко го очакваш. Трябва да си подготвен за него. Чудото, казвам го от личен опит е винаги дългоочаквано. И когато си на предела на силите си, почти на ръба да се откажеш, то идва за да ти каже: „Труди се достатъчно. Време е да бъдеш възнаграден!”. Смятам, че в семейството си най-рано се учим на вяра в чудеса. За мен моето семейство е изключително важно. Благодаря на родителите си, че ме научиха да вярвам!
Милена Димова: Какво дете беше в детството?
Мая Близнакова: Палаво дете, но и любознателно. Помня много добре една любима аудиокасета от детството с нарисувана жена на обложката. Може би съм била 3-4 годишна, когато за първи път чух тази жена (Ела Фицджералд). Тя остави на подсъзнателно ниво у мен траен спомен. Иначе хаоса вилнееше в мен. Имам по-голяма сестра, но аз бях по-буйна от нея.
Милена Димова: Кои са приказките от твоето детство?
Мая Близнакова: Приказките, разказани от моята прабаба. Тя живееше в Шумен, а аз обикновено там карах детските си лета. Баба всеки следобед ми разказваше приказки от нейното детство, както и реални случки, които са се случвали в живота й, придавайки им допълнителна магия и приказност. Така още като дете успях да „преживея” няколко поколения на своя род - на моята прабаба, на моите баби, на моите родители, та дори и на сестра ми, понеже и тя е по-голяма от мен. И до днес помня българските приказки от капанския край на бабиния род. Там турци не са имали шанса да влязат. Тя всъщност ми разказваше истински български народни разкази. По този начин от ранна детска възраст съм дълбоко свързана с корените на своя род. Хубаво е човек да знае какво е било преди него. Дори и музиката, с която се занимавам, и която обичам не е музиката на моето поколение, но пък следвам световната традиция.
Милена Димова: Индивидуалист ли си?
Мая Близнакова: Опитвам се бъда. Не спирам да търся индивидуализма в себе си. Ангел Заберски ме научи в НБУ да търся уникалността и самобитността, така че като пея дадено произведение да съм разпознаваема като изпълнител.
Милена Димова: Вярваш ли в предопределеността на всеки човек и мисията му?
Мая Близнакова: Вярвам. В моя живот никога не е имало думата „трябва”. Бетонната основа на къщата трябва да е здрава, а бетона го изливат родителите. Ти имай добрата основа, пък следвай каквото ти е предопределено и писано.
Милена Димова: Нека поговорим за приятелствата в живота ти от детството до днес?
Мая Близнакова: Имам изключително много познати, но приятелите ми са малко. Те са тези, на които мога сърдечно да се доверя, проверени през годините в различни житейски ситуации. На първо място сред моите приятели са мама,тати и сестра ми. Знам каква е разликата между познат и приятел и я спазвам.
Милена Димова: На какво ти ухае детството?
Мая Близнакова: Ухае ми на борова горичка, защото къщата в Шумен където прекарвах летата беше до една гора. Ухае ми на бабиното сладко, на приказките на баба и на нейната любов.
