Тези дни излезе един политически анализ за последната 2013 г. Този годишник (първи по рода си) е изготвен от агенция „Галъп интернешънъл”. Кои бяха и са най-важните събития, какво ще е участието на АБВ в тях и какви са очакванията за тази година? Разговаряхме в „Нашият ден” с политолога и социолог от агенцията Първан Симеонов:
„Най-важните събития през изминалата година без съмнения са протестите - две мащабни вълни на протест, референдумът за новата ядрена централа, изборите. Бих казал, че цялата 2013 г. е едно интересно събитие на фона на най-новата политическа история на България. Тъкмо затова ние решихме да възстановим традицията на годишните обзори на Галъп интернешънъл. Такива обзори са правени през 90-те и каква по-удачна година от 2013 да възобновим тази традиция. Изключително напрегнато положение в миналата година и политическа криза не спряла и до сега. Тя не намери своето решение нито в хора да предизборната кампания, нито на следизборната ситуация. Т.е. изборите в 2013 не я разплетоха, а я заплетоха допълнително, което ме кара да си мисля, че и 2014 г. ще се развива по този начин. Какво да очакваме от предизборната кампания сега? Ще бъде доста неприятна, нищо европейско в кампанията не очаквам нито като послание, нито като тон. Към настоящия момент не е съвсем ясно какви са шансовете на АБВ, но е ясно че то застрашава шансовете на БСП. Ако аз бях на мястото на АБВ, бих се радвал на един депутат. Присъствието в ЕП на една нова листа без съмнение би било успех за тях, пък и шансовете им от днешна гледна точка изглеждат такива. Лицата свързани с АБВ безспорно са опитни политици и аз бих пренебрегнал тези фактори, които обикновено се изтъкват за тяхната инициатива (емоционални причини, прибързаност и пр.), но бих посочил политически причини. Има две ситуационни предпоставки. Едната е, че има сериозно брожение срещу ръководството на БСП, а втората е че Георги Първанов и Ивайло Калфин се опитват да позиционират АБВ като третата опция, като най-малкото зло в една битка на два лагера, която се очертава. В такива случаи избирателят обикновено търси трета страна. Има и две по-обхватни предпоставки, генерални причини. Едната е свързана с това, че в България има място за още леви послания. На второ място е, че има място за леви субекти отвъд БСП. Важното какви ще са те. Дали ще са радикално леви, както е в част от националистическите формации или ще е нещо европейско, градско ляво, което в България в момента няма. Аз гледам с интерес на Ивайло Калфин. Той е в тази втора ниша и там според мен са шансовете на АБВ.”
Чухме и социологът Кънчо Стойчев с анализ на сегашната политическа обстановка у нас:
„Моето обяснение за АБВ, за съжаление, може да почива само в битовата сфера, в междуличностните отношения. Става въпрос за междуличностен конфликт и това е жалко. Има правила в политиката. Това, което липсва в случая е аристократичност, липсва традицията. Представете си само президентът Клинтън, един свръх успешен американски президент, в момента да започне да работи за републиканската партия. Най-вероятно той не е във възторг от президента Обама, но подобна мисъл даже не може да му мине, защото живее в едно нормално общество с чест. Тук според мен е нарушена думата чест. Човек и хора, които в крайна сметка дължат това което са постигнали на милионите хора, които са ги подкрепяли от дадена партия, имат и своите задължения. Войник може да дезертира, за майор е по-трудно и по-рядко се случва, но генерал да дезертира, това не можем да приемем с гордост. Това за мен не е нормална ситуация. Никъде по света това го няма. Не може една партия да има две листи. Те фактически няма да са две, ще са две на отделни партии. Моето лично мнение е, че шансовете на АБВ да вкара евродепутат са малки. Дали има консолидация в дясно? Не считам. Има заявки за консолидация. Реформаторският блок е нещо твърде противоречиво.
Миглена Кунева, която има най-голяма тежест в този блок и доби тази тежест с една центристка умерена линия, в момента я напусна и се записа в една крайност. Така тя губи половината си поддръжници. От друга страна хората на ДСБ (една устойчива група в обществото) много трудно ще преглътне г-жа Кунева. Най-голямата въпросителна обаче си остава присъствието на тази скамейка и на Реджеп Тайип Ердоган, което е страшно недоразумение. Касим Дал и Корман Исмаилов са директни представители на Ердоган и това наистина е безумие за Реформаторски блок. Така че не мисля, че зад фасадата там има някаква консолидация. По-скоро виждам зад кулисите кариеристични подбуди и едни лидери, които от сутрин до вечер ми говорят за морал и морализаторстват без никакво право да го правят. Не продумват обаче по важните въпроса на страната - безработицата, демографските проблеми, защо западът ни поставя в ъгъла, къде е нашето национално достойнство. За това имаме нужда да говорим от сутрин до вечер, а не тези напудрени морализаторства. Колкото до новата партия „България без цензура” ще кажа, че именно поради слабостта на десницата и на практика овакантения център, тази партия добива своя шанс. В центъра няма никой, а Николай Бареков заяви, че ще е точно в центъра. В България по принцип центристкото пространство е доста широко, има много хора е ако те припознаят това ново движение за свое, шансовете му са големи. За последните три месеца наблюдаваме постоянен ръст от 1 до 2.5% за три месеца, но за начало това е страшно голям ръст. Ако той се запази партията на Бареков има бъдеще.”
