На въпрос дали случващото се в Босна и Херцеговина е било изненада, той отговори: Зависи за кой става въпрос и кой отговоря на него.За чуждестранните медии и останалия свят това сигурно е изненада, защото протеста бе бърз, спонтанен и изведнъж се случиха нещата през този период в Босна и Херцеговина. Изненадани бяха и политиците в Босна , които не очакваха толкова широка обществена проява на недоволство. Също изненадани бяха и местните власти и органите за сигурност, които не успяха да възпрепятстват паленето и разграбването на сградите в отделните кантони на Босна и Херцеговина, но за разлика от тях това не беше изненада за хората, които живеят в Босна. 20 години хората в Босна живеят в обстановка , в която политическата класа ги ограбва с действията си. Това е една система, която е корумпирана и гледа само своите интереси. И ето че хората в крайна сметка се пробудиха и ясно изказаха своето недоволство.
Според Арнаутович причините за протеста са икономически и социални: Това изведе хората на улиците в Босна и това създаде онзи обществен заряд на недоволство и доведе до ескалацията на палежи и разграбване на сградите на кантоналните власти. След началото на протестите вече в тях се включиха т.нар “добри и лоши играчи“. Сред лошите, за които говоря, са участници от седемте партии, които са на власт в Босна. Те назначават на работа твърде много хора, което прави не ефективна държавната администрация в страната. По различни начини различни групи и структури близки до управляващите партии се опитват да злоупотребят с протестите. Някои от тях се опитват да превърнат социалните протести в етнически, опитвайки се да разделят хората и по етнически признак. Това е пространство, на което тези партии много добре играят, защото са свикнали да спекулират с тези проблеми на хората от всички общности и са разбивали обществената солидарност между хората в Босна и Херцеговина. Когато дойдете в Босна и Херцеговина ще видите че това са истинските причини за недоволството на протестиращите.
Сигурно е неотговорно да отхвърлям тези неща изцяло без да имам аргументи за това. Медиите от Сараево транслират планина от спекулации, използвайки лъжи и полуверни неща. Появата на такива публикации в западни издания е онова, за което говорих вече. След социалния бунт, който никой не може да отрече, властта, опозицията и политическите партии се опитват в хаоса, в които се намира Босна, да получат по-добри позиции. В този контекст е и представянето на протестите като босненско-мюсюлмански, което обаче не вярно. Протести имате обаче и в градовете и районите на Босна където имате и хърватски население. Те нямат достъп до тези медии, които имат хората в Сараево. Има много неща за които се говори в момента, като това че може да се създаде конституция на Република Босна и Херцеговина. Но това и още много други неща са нереални, защото протестите всъщност остават само и единствено социални.Тези, които говорят противното не им отговаря желанието на хората от Босна и Херцеговина да вземат реално социалните си права, които са човешко неотменно право.
Според него предсрочни избори няма да променят икономическата и социалната реалност в страната: Нека да бъда искрен, но просто не съм сигурен че те могат да се случат. Подобни идеи представиха както Върховния представител на международната общност, от които няма много голям смисъл, но тази идея отговоря на големите партии, които имат подходящата инфраструктура и могат да се организират и да ги спечелят евентуално отново. Личното ми мнение, че предсрочните избори няма да донесат нищо ново на гражданите на Босна и Херцеговина. В момента няма за кои да гласувате в Босна, в случай, че има предсрочни избори няма да се стигне до появата на нови политически субекти. Съдбата на Босна и Херцеговина е в ръцете на същите тези политици и лидери, срещу които гладните граждани на страната протестираха през последната седмица толкова категорично. Не само в Сараево, но и в Тузла и Зеница както и останалите райони в Босна и Херцеговина се появиха т.нар „народни пленуми“, което е началото на гражданското самоорганизиране. Те започват да стават и първите преговарящи от името на протестиращите с местните кантонални власти. Появата на тези „народни пленуми“ се възприема от мнозинството като начало на завръщането на истинската демокрация.Това е началото на някакво ново обществено формирование, което може в бъдеще да се превърне в значим политически фактор, а не както са досега само традиционните партии.
