Славомир Мрожек (1930-2013) e полски писател, журналист, драматург и карикатурист. Автор на къси разкази и около 40 комедии. На 30 март от 16 часа по програма „Христо Ботев” ще излъчим пиесата на Славомир Мрожек „Кланица” с режисьор Николай Ламбрев – Михайловски.
Аз дълго не се замислях за абсурда. А когато накрая се замислих, разбрах, че живея в него и започнах даже да пиша за абсурда, но после се уморих и сега живея без абсурд.
Дайте да мислим за разочарованието поновому – като доказателство за разум. Кой не изпитва разочарование? Само онзи който упорства в своето заблуждение. А това означава, че разумът му спи, или изобщо отсъства.
Добре възпитаните хора не говорят очевидности.
Писателите са инженери на човешката душа, а инженерите на писателите са критици.
Сине мой, твоят живот ще бъде такъв, какъвто ти сега го правиш, а не такъв, какъвто сега го мислиш.
Ние вечно се надяваме, че по някакъв начин ще се развием, понеже другите са по-добри от нас.
Човекът използва метода или методът използва човека?
Може да се опише само това, което се поддава на описание. И така, по чисто технически причини, се изпуска най-важното.
Случват се тук и там трагедии, но от тях нищо не следва. В това, вероятно, се състои и сърцето на трагедията.
Много от това, което се случва в света, е идиотизъм, който с всеки ден расте, но да го осъждам ми е банално.
Офталмолог: Мога ли да знам, поради какви причини вашият дядо е загубил остротата на своето зрение?
Внук: От следене. Дядо постоянно следеше не иде ли враг. А у нас, знаете ли, прозорците са постоянно мръсни. Колко пъти му казвахме, дядо, почакай до Пасха, когато ще измием стъклата. Но той бързаше. Даже и когато спеше, следеше. О, той си е такъв.
До
Дирекция на душевно болните
Любезно известявам, че моят колега в килията се преструва на здрав. Вчера каза за нашата Държава и Партия да вървят в п... м..., а на моя въпрос дали наистина така мисли, той отговори утвърдително.
До
Службата за безопасност
Съобщавам за опасност. Вчера някакви непознати лица нахлуха в дома ми и в мое присъствие разхвърляха всичките ми лични вещи включително и постелята ми. Като че ли нещо търсеха. Попитах ги какво търсят, но те не ми отговориха. Подчертавам, че това се случи през нощта. Малкият ми син пък беше пребит на влизане в къщи от непознати лица, които са го чакали там. Мен непознати лица ме следят, когато ходя по улицата. Моята жена получава непристойни писма от непознати лица. Телефонът ми издава непознати звуци, така че се страхувам да говоря по него. Аз и моето семейство живеем в страх от тия опасности, затова моля Службата за безопасност да ни вземе под защита и да ни обезпечи сигурност.
До
Господин Директора
на Музея Лувър, Париж, Франция
Господин Директоре,
Чрез настоящето писмо искам да Ви съобщя нещо интересно за Вас. Вчера, като прекопавах картофите в моята градина, намерих две каменни ръце в доста добро състояние.
Обръщам се към Вас, тъй като съм информиран, че в поверения Ви музей съхранявате известната статуя на гръцката богиня Венера от Милос, която е останала без ръце. Това, последното, го знам от сигурен източник.
Господин Директоре, ситуацията е следната: аз намерих изгубените ръце на въпросната статуя.
Готов съм да ви ги изпратя незабавно като платите пощенските разходи при получаването на пратката.
Не искам да ми платите за находката. В замяна искам само да изпълните няколко мои желания – знам, че човек като Вас има достатъчно връзки и влияние – а именно: пълно и безвъзвратно изтегляне на чуждите (съветски) войски от територията на моята страна, организиране на свободни избори чрез референдум и спешно снабдяване на населението със сапун, обувки, кибрит, паста за зъби и тоалетна хартия.
В случай че не можете да решите тези проблеми, моля ви, обърнете се към ООН и ЮНЕСКО. Втората организация сигурно ще бъде заинтересувана за състоянието на статуята на богинята. Чух, че тези ръце ги търсели отдавна.
Господин Директоре, лично за мен, за моите усилия не искам нищо, освен едно бурканче нескафе. Моля Ви, изпратете ми го препоръчано и с обратна разписка, защото по нашите пощи напоследък много се краде.
Официалната дата на моето рождение – 26 юни, е невярна, но така е записана в църковната книга и така е преминавала от документ в документ. Как се е случило това не помня и нищо друго не ми остава, освен да вярвам. Ако съществува живот след смъртта, аз може би просто няма да си спомням и своята кончина. Не е много тъжно, тъй като по същество означава, че ние не можем да бъдем сигурни нито в собственото ни съществуване, нито в отсъствието на такова.
Утре е само днес.
Славомир Мрожек
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
