Я се вслушайте в тоя стихиен вихър на възкипелите страсти, в тоя избух на омразите и на всичките долни инстинкти, които позорят човешката природа! Ние дишаме в тифозна атмосфера, която отравя живота и задушва в дълбините на душите всяко добро и светло чувство, храним се със злъч, въздухът на българското небе е напоен със смъртните миазми на низостта и безумието. Отрекохме си всичките добродетели и достойнства, светлото охулихме, потърсихме и намерихме в прекрасното грозота.
Кой българин днес не би се подписал под тия думи на Вазов? Може би само оня, който с низост и безчовечност дири облаги. Само оня, в чиито душевни дълбини кипи злъч, а словата му са напоени с миазмите на омраза и лъжа. Само оня, чията природа е вертеп на долни инстинкти и безсрамна гнусота.
В този образ би се познал, ако по някакъв неведом начин би получил озарение, всеки един от ония, които, някога наричани вестникари, а сега журналисти, дишат насреща ни „тифозна атмосфера” и с тарикатска усмивка ни убеждават, че служат на свободното слово. Толкова е гнусно, тъпо и отблъскващо, че освен присмех, нищо друго не би оязвило гноясалата им същност.
Смехът в комедията на Иван Вазов шиба като бич направо през лицето слугата на клеветата, праотеца на съвременния велзевул на словесната клоака.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
