Чуйте отговора на д-р Емилия Станчева от НОИ – Шумен
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Това е една достоверна история за това как хората са принудени да разчитат на институциите, обаче не могат. Историята е проста. Българинът Х работи в чужбина, осигурява се и разчита на парите, за които се осигурява. Един ден обаче се връща в България и трябва чрез посредничеството на НОИ да получи тези пари. Същите тези пари, които е плащал и сега е редно да получи, като обезщетение за безработица. И, когато от родната администрация решат да му преведат една трета от тези пари, да може да получи смислен отговор защо това се е случило и какво следва нататък. Конкретната история от Шумен продължава с лутане по различи гишета, в опит да се установи административна форма човекът да зададе въпроса си ЗАЩО. Може ли да се обжалва решение за обезщетение за безработица и колко пъти. Отговорът е много пъти, но и зависи кого питаш. Тръгвайки след един конкретен случай на наш слушател, стигнахме до много необясними парадокси за родната администрация. Оказва се, че шест месеца след като сте се върнали от работа в чужбина е нормален срок за излизане на решение по стандартите на бюрото на НОИ в Шумен. Вероятно и в други градове. Добре е да знаете, че това са пари, които България временно плаща и после съответната страна от ЕС и възстановява платеното. Няма да Ви занимаваме с подробности и ще подминем факта, че едно гише не винаги значи точно едно гише, както ни обясниха от НОИ Шумен. Няма и да коментираме това, че във всяка администрация е редно да има информация за реда на самата тази администрация и къде е възможно да бъде решен конкретния въпрос на конкретните хора. Не може обаче да не прави впечатление в тази история, че чиновниците се държат така, сякаш лично плащат от джоба си тези обезщетения. Нещо повече, държат се така, сякаш си получават заплатите от някакъв чужд осигурител, когото много обичат и дават всичко от себе си, за да му спестят разходи. Основният въпрос обаче е как може за един и същи официален документ чиновниците да получават различна информация. И обяснението, че това са им отговорили от чуждите администрации звучи крайно недостоверно. Както и обяснението, че материята е сложна за обикновени хора, като гражданите и трябва да се познава в детайли осигурителното законодателство на всички европейски държави. Вероятно е логично в администрацията да работят експерти, познаващи добре законодателство, но е невероятно тези експерти да не подозират, че дължат обяснение на гражданите, които всъщност им плащат заплатите. Още по-невероятно е същите тези експерти да твърдят пред гражданите, че е безсмислено да се оспорват решенията на НОИ, които са издадени на бланка, в която пише не само, че решението може да се оспорва, но и на какво основание се прави това. Няма как първо да е присъдена една сума, после друга и двете решения да са верни. Ако съответните чиновници са си свършили работата. Няма как администрацията да отказва да отговоря на въпросите на слушателите, поставени пред медиите, освен ако не иска да премълчи нещо. И не на последно място, няма как малките шефове на администрацията да обясняват пред същите тези медии, как се грижат за интересите на потърсилите ги с някакви други факти за грижа към същите тези граждани, без да са направили нищо за тях. Последното изречение вероятно ще разбере Д-р Емилия Станчева от бюрото на НОИ в Шумен. Защото след записа вметна такава подробност, която си направих труда да проверя допълнително. Слушателят ни не си е намирал работа чрез Бюрото по труда в Шумен и не участва в никаква програма за подпомагане. Разчита само и единствено на парите, за които се е осигурявал в една европейска страна. Всичко, което трябва да направят чиновниците е да проверят фактите така, че да не се оказва после, че те не са верни. Подробности за тази история можете за чуете в звуковия файл, но можете да допълвате и със свои тук: irenbnr@gmail.com Това е само началото на една по-голяма история за това на какво могат да разчитат хората, които внасят доста големи суми в България, работейки в чужбина. Разчитаме на Вашите истории, за да можем достоверно да разкажем как бихме искали институциите, на които плащаме как бихме искали да работят за нас.
