Завърши 26-ата „балетна олимпиада“ във Варна.
Навършиха се 50 години от създаването на международния балетен конкурс, който е първият, най-старият в света!
Председател на авторитетното международно жури в юбилейното издание беше легендарният руски балетист и хореограф Владимир Василиев – единственият носител на “Гран При Варна“ /в първия конкурс през 1964 г./ Ето какво сподели големият творец в разговора си с Росица Кавалджиева за предаването на Българското национално радио за музикално-сценични изкуства „Каста дива”:
Маестро Василиев, за мен Вашият Спартак е недостижим модел на балетното изкуство! В цялата галерия образи, които сте изградили на балетната сцена, за Вас кой си остава най-скъп?
Нямам един най-скъп! Да, има роли, към които се връщаш по-често в спомените си. Но не бих посочил една. Това се отнася за всички мои пристрастия – и за балета, и за изобразителното изкуство, и за литературата. Не бих искал да пропусна нещо от цялото богатство! По-лесно мога да посоча тези, които не са ми били любими! Например Синята птица, която прелита в „Спящата красавица”. Или поетът в “Шопениана“ – чисто класическа роля, елегичен, романтичен герой. Навярно това не съответства на моя характер. Как да го изградя така, че да бъде интересен за публиката?! Усещах, че в тази роля има по-добри изпълнители от мен. И преди да изляза на сцената, дълго ме измъчваха такива съмнения. Но когато излизах, забравях всичко и непременно трябваше да бъда най-добрият, да дам най-доброто от себе си! Така беше с всяка роля.
А в какво се крие тайната на съвършената балетна двойка, като Вашата с Екатерина Максимова?
Това е много трудно да се формулира! Но със сигурност знам, че това са двама души, които не можеш да отделиш един от друг в танца. Те дишат в унисон, обичат се… или се мразят. Това трябва да бъде ясно изразено! И у зрителя да остава впечатлението, че всеки поотделно не е важен, че те са интересни заедно. След изпълнението им да си кажеш: „Какъв удивителен разговор между двама души!” Ето това е съвършеният дует!
Работили сте с Франко Дзефирели. Какъв човек е той – великият режисьор?
Необикновен, съвършен талант! И човек, когото усещам близък по дух! Който не се бои в днешно време да поставя красиви спектакли, да каже: „Да, обичам красотата и това е главното в изграждането на образа и на спектакъла!” Обърнете внимание, в неговите филми винаги актьорите са красиви… Той е човек с необикновена, огромна ерудиция! Прекрасен художник-архитект! Когато ние с Катя пристигнахме в Чинечита, влязохме в студиото и видях великолепието на сцената с бала у Флора в "Травиата", дъхът ми спря! Попитах Франко: „Кой е художникът?”, а той отговори: „Разбира се, аз, Господи!” Беше поразително! Той вникваше във всеки детайл. Затова постигаше съвършенството! При това можеше да постави една и съща творба по различни начини! Направи най-грандиозната „Аида” на Арена ди Верона. Направи и „Аида” в най-малкия театър. Говореше с гордост за това!
А Вие, маестро Василиев, къде срещнахте най-големите предизвикателства – като балетен артист или като хореограф?
Знаете ли, имах желание да поставям още от самото начало, в балетното училище. Бях като партньор на нашите преподаватели, предлагах свои идеи.След това години наред нямах тази възможност, просто защото непрекъснато бях зает като премиер солист на Болшой театър. Докато през 1970 г. отидох при Юрий Григорович и му казах: „Не мога повече! Моля, дайте ми да поставя нещо, каквото и да е!” И той ми предложи „Икар”.
Кога се появи импулсът да рисувате?
О, още в детската градина! Имах папагал, една от целулоидните играчки, които съществуваха в годините след Втората световна война. И аз нарисувах този папагал с трицветен молив, който мама ми купи – с червен, син и жълт графит. Възпитателката й препоръчала да ме запише на уроци по рисуване, но не стигали парите за това, както мама по-късно ми е разказвала. След това по време на летен ученически лагер помагах на наши преподаватели художници и сред тях направих първия си етюд. А днес рисувам почти всеки ден. Откакто не съм директор на Балшой театър… 14 години… минаха като един ден!
Пишете и стихове. Моля, споделете Ваш стих със слушателите на предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива”!
Не думайте, что Вы незаменимы.
Подумайте о тех, кто был до Вас,
Кто чувствовал себя неотразимым,
Сверкал, горел и, вдруг, погас.
О тех, кому всегда мечталось
Оставить свой неповторимый след,
Кому когда-то доставалась
Вся сладость радостных побед,
Кто, как и Вы хотел бессмертья,
Кто, как и Вы желал любви,
И кто так и не смог заметить
Того, что замечали Вы.
Не обольщайтесь! Все не ново!
Ошибки те же под Луной.
И после Вас найдут другого
И кто-то Вам на смену снова
Всплывет над жизненной волной.
Не думайте, что Вы незаменимы,
Ведь заменили тех, кто был до Вас.
Порой нам кажется непогрешимым
Все то, что так греховно в нас.
Не обольщайтесь! Все мы заменимы.
Незаменимо только Божество!
Маестро Владимир Василиев, съжалявате ли понякога, че не сте емигрирали на Запад?
Не, никога не съжалявам! Нямаше да се чувствам добре там! Знаете ли защо? Защото на Запад можеш да си купиш всичко, освен приятели! Може би моето щастие е в това, че аз имам много приятели!
Наскоро гледах филм за Нуреев, който ме потресе с това какво е направила с него бившата съветска система…
А мен не ме разтърсва! Защото системата направи от него Нуреев! Разбирате ли?! А той, за съжаление забрави това! Казвал съм му го! Да, не ни позволяваха да се срещаме с него, но ние с Катя казвахме, че не може да не гледаме спектаклите на нашите колеги! Трябва да познаваме всичко, което се създава в света на балетното изкуство! Скарахме се с Нуреев по повод неговите изказвания: „Руска школа – това са глупости!” Казах му: „Как не те е срам! Теб те създаде руската школа! И на кого би бил необходим без руската школа?! И всички грешки, които правиш, са недостатъци, които не си усъвършенствал в същата тази школа!” Накратко казано, той беше човек с необикновен талант, разбира се, но който според мен изтанцува много малко години като голям артист! Това е много жалко… От друга страна, никога не съм го обвинявал, че е напуснал Родината. Защото не бива с никого, не само с талантливия човек, да се отнасят така, както се отнасяха с нас! Ние бяхме откъснати и ни казваха: „Тук може, а тук не може!”Не го пускаха в чужбина, наистина! И в този смисъл да, той беше нещастен. Но имаше още много нещастни хора…
Как се промени светът на балета през годините?
В посока на техническото усъвършенстване. А артистизмът… Знаете ли, както и човешката мисъл, те не се променят във времето, в продължение на хилядолетия. Сякаш нищо не се е променило /в света на идеите/ от времето на древногръцките философи. Така е и с балета по отношение на артистизма. Както са се появявали зрънца изключителен талант преди 100, 150, 200 години, така се раждат и днес. Повишило се е средното ниво. Затова е много по-трудно да се откроиш в това множество! Но единици постигат съвършеното майсторство! И така ще бъде винаги!
Чуйте в звуковия файл цялото интервю на Росица Кавалджиева с Владимир Василиев
