Разговор с Пламен Сивов и Калин Сивов за новия им албум
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Това пътуване започва в жълтия здрач на един есенен двор - там, откъдето започват толкова много пътувания. Птицата лети ниско, право към окото на вечната буря, за да търси името си. В синьо-зеленото й око се отразяват водорасли и затънали в пясъка салове. Идват пейзажи с женски лица, превзети отвътре от растящи дървета; птицата вече е просто врабче, което пие слънце от локвите; жените говорят дълго, думите ромолят с дъжда, но устните им съхнат, остава само влагата в очите – и така до четири и половина сутринта. После дните превалят и ни връщат в кротките дворове на вечерта…
…А корабите ни сънуват щастие на дъното на едно море, което ни изпраща отново в ниското, в коренищата на чумавото село, за да посрещнем своето отдавна изгубено слънце и да приседнем до един малък човек на пазара. Накрая се спираме до стария кладенец и оставаме там - при сухото му гърло с далечния тътен на една битка – вечна и вездесъща като самия живот.
