Чуйте разговора с доц. Иво Христов и Николай Кръстев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Днес се спираме на съседна Турция, за да видим каква е вътрешната и външна политика на тази страна. Поводите са много. Вече мина месец от началото на въздушните удари на международната коалиция срещу джихадистите от „Ислямска държава“. Да не забравяме и, че територията на Турция е единствената, която разделя нашите граници от тези на джихадистите. Заедно с гостите в студиото – социологът доц. Иво Христов и колегата от програма „Хоризонт“ – Николай Кръстев, ще се опитаме да отговорим на няколко въпроса. Какво се случва в Турция? Как кризата с джихадистите променя външната и вътрешна политика на съседната страна? И как новото затягане на кюрдския възел ще преподреди политическия дневен ред на Ердоган? Последната информация гласи, че Турция се е съгласила да допусне иракски кюрди да преминат през територията й и да помогнат на събратята си в Кобани, а паралелно с това САЩ вече спускат оръжие обкръжения град. Има ли промяна в отношението на турското правителство към кюрдите? Доц. Иво Христов:Забележете, че разрешението е за иракски кюрди, а не за турски кюрди, които имах огромно желание да отидат да помогнат на своите сънародници от другата страна на границата. Логиката е проста. Турция няма никакъв интерес от каквато и да била кюрдска автономия, базирана на съответните най-вече военни структури. В този смисъл „Ислямска държава“ върши работата на турската армия по ликвидиране на кюрдския фактор от другата страна на границата. Турция играеше поради това ролята на въоръжен неутралитет. Армията им стоеше на границата и наблюдаваше как ислямистите вършат тяхната работа. Впрочем тази ислямистка армия до голяма степен е организирана и въоръжена от турските тайни служби.Тук има едно присъщо на голямата политика двуличие. Ердоган постави условие на американците, че те биха се включили на страната на коалицията за ликвидирането на „Ислямска държава“ само при две условия. Първото е създаване на буферна зона в Северна Сирия и второто е сваляне на режима на Башар ал Асад. Засега очевидно едното не е възможно, а другото не зависи нито от Ердоган, нито от САЩ. Турско издание задава въпроса тези дни какво би станало, ако Русия и Иран разположат свои военни части в Сирия? Не става въпрос за някакви експедиционни сили, които и в момента има, а за редовни елитни части. Нещата биха могли да станат много сериозни, защото Турция може да се окаже обкръжена от две страни. Всъщност, това което ние наблюдаваме е пореден опит на Анкара да се разрешат нещата в Сирия. Тя гледа на Сирия все още като на пашалъка Дамаск и на наличието на свободна сирийска държава като на някакво недоразумение в природата, което трябва да се отстрани. Проблемът е в това, че амбициите на Турция не съответстват на нейните възможности. Турция мислеше, че след разбъркването на голямата близкоизточна криза и ликвидирането на границите от Първата световна война, ще играе ролята на своеобразен ментор на региона, базирайки се на своето старо халифатско присъствие там. Събитията в Сирия обаче ясно показаха, че това са въпроси които се решават на друго геополитическо ниво и Турция не е фактор. Николай Кръстев:Пъзелът в арабския свят в момента се променя по доста интересен начин. Анкара става все по-радикална в региона на Близкия Изток. Сирия е едно доказателство за това, че всъщност действията на турската външна политика от една страна, а от друга действията на МИТ, породиха явлението „Ислямска държава“. То се получи вследствие на тяхната недалновидна политика, заблудени че лесно ще свалят Башар Асад. От друга страна държави като Катар, Саудитска Арабия, които винаги са били доста радикални в своите политически действия, сега са много по-умерени. Те са по-готови да водят диалог и биха приели да бъдат мост между САЩ, Брюксел и региона. Турция все повече затъва в своите проблеми в Близкия Изток, защото неочаквано не можа да се справи с тях. Виждаме, че близкоизточната политика на Турция буквално катастрофира. За съжаление ние вече не можем да говорим за ясна политика на Турция. Тя се опита на няколко пъти да поставя условия на САЩ и на коалицията на желаещите против „Ислямска държава“, но не им се получи. Единственият партньор в Близкия Изток на Турция евентуално би могъл да бъде само Русия. Те имат в момента доста общи интереси в Сирия.
