Народното събрание разглежда доклада на временната комисия по казуса с КТБ. Докладът предвижда законодателни промени, с които да се избегне фалитът на Корпоративна търговска банка и банка "Виктория". Ако текстовете бъдат приети, БНБ ще бъде задължена да оздравява банки с отрицателен капитал, а не да отнема лиценза им, както досега.
Дали да се спаси КТБ, или да бъде обявена в несъстоятелност – дебатират депутатите. От "БСП лява България" и Реформаторския блок се обявиха категорично КТБ да не бъде оздравявана с държавни средства.
Мартин Димитров от реформаторите настоя за международно разследване и заяви, че държавни пари не трябва да ходят в КТБ, което ще увеличи държавния дефицит.
Това е, ако държавата предостави гаранция за взимането на кредит от Фонда за гарантиране на депозити. Няма движение на пари, няма увеличаване на бюджетния дефицит, а Фондът има собствени приходи, с които да покрие взетия заем. Тоест рискът за държавата е по-малък в сравнение с всички други алтернативи. Ако това го сравним с другата алтернатива, която някак си ни се предлага, ама не явно – държавни пари да отидат в КТБ, ние сме против. Представете си какво ще стане, ако нови средства трябва да си отидат за увеличаване на бюджетният дефицит.
Румен Гечев от "БСП лява България" критикува БНБ за неупражнен банков надзор. БСП е против удължаването на реанимационния срок за КТБ.
Затова и ние се учудваме на слуховете, които вървят от дни за някакви въображаеми инвеститори, които кръжат над София, ще кацнат всеки момент с някакви милиарди и с десет милиарда ще спасяват 5 лева. Очевидно е, че това противоречи на здравата логика и е твърде хубаво, за да се случи.
Ивайло Калфин от АБВ настоява БНБ да направи анализ при всички опции какво ще струва на икономиката и на бюджета.
Лидерът на "Атака" Волен Сидеров заяви, че отново сме свидетели на договорки в Народното събрание.
Вие вече сте се договорили с ГЕРБ, защото господин Първанов и господин Борисов са стари приятели, те са го заявявали. Вие всъщност искате наистина от тук нататък да се дава индулгенция на всеки банкер, който падне под капиталовата си граница, допустима, и той да си прави каквото си иска, и БНБ да го финансира. С чии пари? С нашите пари! Ние от "Атака" не сме съгласни.
Пред депутатите управителят на БНБ Иван Искров заяви, че никога не са крили отчетите на КТБ и банка "Виктория", за да е ясно какво е отчитано при банковия надзор. Той настоя парламентът да каже дали БНБ трябва да продължи по сегашния закон, или да се даде друга възможност за решение на казуса.
БНБ очаква, че капиталът ще бъде не просто отрицателен, а силно отрицателен, но трябва да се следва съответната процедура и когато тази процедура бъде завършена, тогава ще следва следните стъпки: БНБ е длъжна да отнеме лиценза на КТБ, която вероятно ще има отрицателен капитал на база на оценките, които се очакват. БНБ е длъжна да отправи искане до компетентните органи за откриване производство по несъстоятелност. До 20 работни дни от датата на решението за отнемане лиценза на банката Фондът за гарантиране на влоговете започва да изплаща гарантирания размер на влоговете.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се отказа от спасяването на КТБ с държавни средства.
Пропиляното време с личната вина на управителя, подуправителя, не знам дали не е виновен и целият съвет, ни изправя в момента пред една ситуация, която господин Искров не пожела да каже – колко ще струва в единия или в другия случай, защото, ако тези пари излязат от бюджета, това ще повлияе пет години напред България да е в рецесия.
Дебатите ще продължат и след дадената почивка на Народното събрание.
Още в първия работен ден на новия парламент БНБ внесе доклада за КТБ и Търговска банка "Виктория". В него Централната банка обяви очакването си КТБ да отчете отрицателен собствен капитал. Това е стъпката, която да доведе до отнемането на лиценза и до 20 дни след това Фондът за гарантиране на влоговете да започне изплащането на депозитите до 100 000 евро. След като се запозна с доклада, временната бюджетна комисия реши да приеме промени в Закона, които да задължават БНБ да спаси банката.Депутати и граждански организации могат да правят предложения за промени в Правилника за организацията и дейността на НС до 18 часа на 5-и ноември, реши парламентът.
