Нито автентичната, нито фанатичната вяра може да бъде определена с две думи. Темата е хлъзгава. Също така и болезнена напоследък, особено около последните събития във Франция – да се определи как обществото може, от една страна, да бъде толерантно към една вяра, която е някаква даденост във всички наши общества, и в същото време да изгради някакви защитни механизми. Този въпрос касае не само светското общество, а и самите религиозни общности.
Фанатизмът се проявява не само в исляма, а във всяка религиозна общност, каза Сивов.
Според мен фанатизмът обикновено е свързан с някакъв вид несигурност, било то догматична или психологическа. Обикновено хора, които са склонни да фанатизират вярата си, изобщо мирогледа си, са хора, които по някакъв начин имат проблем да приемат другите. Един психолог ще ви каже, че това са хора, които са преживявали някакъви проблеми още свързани с детството им, които не могат да понесат мисълта, че около тях има различие.
Интервюто с Пламен Сивов чуйто в звуковия файл.