След първи април 2015 година за всички страни членки на ЕС падат млечните квоти.
За хората извън бранша да припомним, че квотен принцип е въведен в ЕС още в далечната 1984 година. Това е своебразна регулация, един вид „юзда” пред свръхпроизводството на мляко. Целта на тази регулация е била да има своеобразен ред в сектора и да има по-добри цени и финасови стимули пред производителите на мляко и млечни продукти.
Още с влизането ни в ЕС през 2007 година млечните квоти важат и за България. Като бариера те са 1.1 млн. литра мляко на година. Важно е да се знае, че страната ни никога не е достигала своята квота. Производството ни като количество винаги е било по-ниско от „бариерата”. За разлика от страни като Германия, Дания, Холандия, Люксенмург, Полша, Ирландия и други, които редовно са надвишали своите квоти и са плащали за това огромни глоби. Доказаната липса на пазарен принцип на това лимитиране обаче принуди ЕК да вземе решение за отпадане на млечните квоти. В Европа големите производители отдавна се готвят за този момент и планират увеличение на производството си поне с 10 %.
Какво ще се случи обаче при нас? След като при малките ферми годишния млеконадой на крава достига едва 3.5 тона на година, а при по-големите 5 -6 тона. За сравнение, производителите в Европа не падат под 7 тона. И само търсят пазар за това мляко.
Ще фалират ли малките български производители? Има ли опасност българският потребител да се превърне в задният двор на европейския излишък, където ще има некачествени млечни продукти? Защо огромни количества некачествени продукти влизат и в момента нерегламентирано в България, препакетират се под български марки и се пускат във веригите?
Кой не си върши работата в държавата, за да ядем качествена храна и как ние, потребителите можем да помогнем на българското производство?
Отговорът на тези въпроси можете да чуете в разговора с председателя на Асоциацията на млекопреработвателите и председател на Националния съюз на говедовъдите в България Димитър Зоров.
