В България ще има единен орган за борба с корупцията, обясни Кунева и добави: От гледна точка на администрацията ще излезем даже по-евтино. Има много средства, вложени в информационна система в БОРКОР. По-нататък ще бъдат усъвършенствани всички информационни технологии, които могат да доведат до по-малка човешка намеса и по-обективен резултат.
Единният орган за борба с корупцията, които ще заработи, може да бъде колективен, а може да бъде и с по-засилен едноличен характер, обясни Кунева: Не сме имали Агенция за борба с корупцията, нито Бюро за борба с корупцията. Аз лично търся повече отговорност – да е ясно и точно кой отговаря. Това е въпрос, който ще се реши със закон и вероятно ще бъде част от обсъждането в Министерски съвет, когато представим стратегията. Големите промени ще има в закона, който създаде Комисията по конфликт на интереси. Там ще търсим единния орган, както и БОРКОР. Сметната палата е също много важен елемент в тази характеристика на единния орган, защото лицата, които публично трябва да декларират имуществото си, тези публични декларации трябва да отидат от Сметната палата в този орган.
Тя подчерта, че стратегията е насочена към корупцията по високите етажи на властта.
По отношение на създаването на специално антикорупционно звено под контрола на главния прокурор, Кунева коментира: Това е взаимодействието между прокуратурата, която е господар на предварителното разследване и така е навсякъде, органите на разузнаване и контраразузнаване, какъвто е ДАНС, и МВР. Към Главна прокуратура се командироват от МВР служители в рамките на 6 години и те работят в близко сътрудничество. Става въпрос институциите да работят заедно и да си сътрудничат. И сега прокуратурата е господар на предварителното разследване, т.е. няма нещо ново. Просто са подчертани в един работен документ създаването на такива връзки. Създаването на допълнителни специализирани звена не лекува.
Според Кунева, е необходимо да има политическа воля за независимостта на магистратите.
