Сливенският митрополит Йоаникий отправи послание за Великден, в което предупреди за последиците от непознаването на Божието слово. Йоаникий заяви, че е дал право на избор на свещениците от сливенската епархия на какъв език да служат по време на Великденските празници - на църковнославянски или на съвременен български език, без обаче да крие, че подкрепя служението на съвременен български.
Преводите и нотирането на църковните служби на съвременен български език става бавно и трудно и заради точността на преводите и заради проблемите с нотирането. Сливенският владика редактира изданията на преведените църковни песнопения, но свещениците от епархията сами избират езика на великденските служби.
Има някои не одобряват, преводът повечето одобряват, понеже като чуеш текста вникваш в смисъла, в съдържанието, тогава възприемаш. Славянският език е трудно разбираем. Има едни чисто църковно-славянски изрази, които трябва да познаваш добре, да ги предадеш точно. Нашето време е такова, че хората искат да разберат. В Румъния казват, че всичко било на понятен език, разбираем, от който християните да се поучават, да възприемат.
Част от тазгодишното великденско послание на дядо Йоаникий е посветено на последствията от непознаването на божието слово:
Защо в света има толкова зло, в обществото много лицемерие, в разговорите - много лъжа, в желанията - много алчност, в душите - много грехове, в сърцата - много смущение и тревоги, защото мнозина са далеч от възкръсналия Господ Исус Христос, не познават неговото спасително учение, не изпълняват неговите божествени заповеди, не пазят православната вяра.
