От черно-белите фотографии в Европейската дигитална библиотека Europeana ни гледа с интелигентен и преценяващ поглед една от най-интересните личности в българската култура – Дора Габе. Литературното й творчество е не само част от националните културни ценности, но и от европейската памет, история и културно наследство. Животът на поетесата пък е като роман, в който има страстни любови и драматични раздели, интересни срещи, пътувания. Живот, продължил близо цял век – от 1888 до 1983 г. Слушаме нейния глас и размисли за поезията в запис от Златния фонд на БНР:
Поезията е в дълбоката същина на нещата и явленията. Тя извежда човека от вечно повтарящото се еднообразие на ежедневието. Спасява го от отровата на суетата, от дребнавостите на човешкия егоизъм, от скуката. Поезията е във всичко, което ни окръжава: във видимото и невидимото, красивото и грозното, в гнева и кротостта, в омразата и обичта. Тя е в цялостния живот – материален и духовен. Ако човечеството имаше очи, за да я вижда, и усет, за да я долавя, ако стигнеше дотам, че поезията да му стане потребност като въздуха и слънцето, нямаше да има кръвопролития.Ако дори и във войните врагът можеше да види поезията на подвига, на смелостта, враждата би се стопила, жестокостта би прегоряла от само себе си.
Европейска интелектуалка, учредителка на българския ПЕН-клуб и негова дългогодишна председателка, Дора Габе заедно с Елисавета Багряна са ярко явление в българската поезия на ХХ век. Дъщеря е на Петър Габе, преселник от Русия, общественик, икономист и стопански деец. Завършва гимназия във Варна през 1903г., учи естествени науки в Софийския университет, но литературата я влече и тя се насочва към хуманитаристиката. Следва френска филология в Женева и Гренобъл, а заедно с това започва да публикува стихове в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“.
В литературата Дора Габе израства под крилото не на друг, а на големия български поет Пейо Яворов. „Вие сте родена да бъдете поетеса“ – с тези думи той се обръща към нея, когато прочита стиховете й, писани още в гимназията. В София тя живее на квартира с поетесата Екатерина Ненчева, която я запознава с Яворов. Приятелството им поражда силни чувства, а години по-късно Дора признава: Човек се нуждае от една голяма любов. За целия си живот само от една. Аз обичам истински само Яворов.
Един ден поетесата Катя Ненчева ми рече: „Яворов ни кани двете в Народната библиотека.“ По него време той беше секретар на библиотеката.На моето учудване откъде знае Яворов, че аз съществувам изобщо, Ненчева ми призна, че скрито от мен му занесла тетрадката с моите ученически стихове, че са ги чели заедно и той се произнесъл снизходително за тях. Има нещо – рекъл, нека дойде, доведете я. Минаха няколко дни. Аз все упорствах, докато един ден срещнахме Яворов на улицата. „Защо не дойдохте – попита той, като ме гледаше малко снизходително. – Аз ви чаках.” Той ме е чакал... Това звучеше невероятно. Влиянието, което Яворов упражни над моите първи опити, през време на моята най-ранна младост, определи характерното в моя начин на писане – сбитостта и лаконичността, както в детските ми стихове, така и в стиховете за възрастни. Дори и в прозата. С това аз останах вярна на моя учител. Когато някоя от моите творби излизаше сполучлива, мисълта ми и чувството ми на благодарност към Яворов биваха винаги будни и споменът ми за него – жив. Един живот не е достатъчен, за да се отплати човек на майстор като Яворов.
Другият важен мъж в живота й, с когото има силно интелектуално общуване, е литературоведът Боян Пенев. Той е съставител на първата й стихосбирка „Теменуги“, а по-късно става неин съпруг. От 1911 до 1932 г. тя пребивава многократно с него или сама в чужбина: в Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. По това време Дора Габе е най-добрият български преводач от полски, превежда до края на живота си и поезия от чешки, руски, френски, гръцки. Но поетичното й наследство е основното, което й отрежда забележително място в литературната ни история. Голям е приносът на Дора Габе в творчеството й за деца. Дебютът й в този жанр е през 1921 г. По-късно произведенията й за най-малките се превръщат в класика, а в продължение на десетилетия хиляди български читатели откриват по нещо свое в творческия свят на една от най-големите в българската поезия.
