Нормално би било през цялата година да се запази минималната работна заплата в размер на 360 лева. Това каза за "Хоризонт" в предаването "Преди всички" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев и обясни:
Последните препоръки на Съвета на Европа казват, че трябва да се търси баланс между подпомагане на заетостта и конкурентоспособността, от една страна, и защита на трудовите доходи, от друга. Съветът смята, че този баланс е нарушен заради покачването на минималната работна заплата, без ясна система и правила, което поражда несигурност. Затова този диалог не е излишен. Би било мъдро да се мисли дали от 1-ви юли да се увеличава минималната работна заплата допълнително, тъй като актуализираната средносрочна макроикономическа прогноза на правителството сочи само 1,4 ръст на БВП, компенсация на 1 зает от 1,8% и средногодишна дефлация – 0,6% и изведнъж ръст на минималната заплата от близо 12%. Това е средно над 10 пъти повече. Този ръст е необоснован.
Йоанис Партениотис, който е вицепрезидента на КТ "Подкрепа", заяви: Позицията на министър Калфин е стъпка в правилната посока. Линията на бедност за 2015 година е 286 лева. Ако стъпим на сегашния размер на минималната заплата – 360 лева, се получава, че българинът, който получава минимално възнаграждение, пада под тази линия на бедност и получава чисти 282 лева, след като му се приспаднат здравни, социалните осигуровки и данък общ доход. При увеличаване на минималната заплата с 20 лева от 1-ви юли, българинът, получаващ минимална заплата, ще взема 297 лева – с 11 лева и стотинки над прага на бедност.
Коментарите на Васил Велев и Йоанис Партениотис чуйте в звуковия файл.
