Затова поканихме в нашето сутрешно Радиокафе Светлина Терзиева. Това е дамата, която и.д. директорът на филхармонията Виктор Стоянов назначава като мениджър управление на творческата дейност на оркестъра. Светлина Терзиева свири от 22 години във филхармонията, възпитаник е на Музикалната академия в София, учила е при Георги Бадев и Ангел Станков. Преди 3 години завършва втора магистратура, този път „Управление в културата” в департамент "Публична администрация" на НБУ, като разработва темата за детските образователни концерти. Тогава е поканена да ръководи програмата "Фортисимо" – от този си пост тя казва, че се е оттеглила, след като става мениджър на Софийската филхармония. Именно за взаимовръзките между "Фортисимо" и Филхармонията говорим със Светлина Терзиева, за приходите от билетите на тези (винаги разпродадени) концерти, за формирането на заплатите и за това има ли натиск върху музикантите да продават билети. А също и за факта, че тя продължава да свири в оркестъра, макар и на половин щат, защото
такива страхотни диригенти идват, такива концерти има, че искам да съм част от тях – казва Светлина и очите ѝ заблестяват. Тя наистина продължава да се вълнува от магията на музиката, да остава да късно всяка вечер (често и в събота и неделя) в търсене на интересни предложения и солисти, да се радва на всяка творба, която "
открие" за новия сезон, който се очертава наистина изключително многопластов и обагрен и с творби, които изискват една много отдадена и просветена публика. Но това е друга тема.
Чуйте интервюто със Светлина Терзиева – и заради изясняването на цялостната ситуация, и заради разказа за конкурса за диригент на филхармоничния хор, при който освен комисията, думата са имали и самите хористи и във всички техни анкетни карти е фигурирало името именно на избрания Славил Димитров (можели са да споменат повече от едно име); и заради фактите около изискванията на Любка Биаджони, поради неизпълнението на които тя сама се отказва от предложените ѝ концерти. Светлина Терзиева дойде в студиото с разпечатка на имейл кореспонденцията с Любка Биаджони, в която обсъждането нито за момент не излиза извън рамките на добрия тон (и от двете страни). Говорим, разбира се, и за музиката – тя продължава да звучи и така ще бъде винаги, независимо че на нейната територия се водят и куп (безсмислени) битки. Ще има концерти, като гостуването на Софийската филхармония във Варна, с изключителния виолончелист Франсоа Салк.
