Животът в регионите на Германската демократична република, в които е имало най-голям брой доносници на Щази, продължава да е най-тежък и беден в сравнение с останалите региони на Обединена Германия днес. Икономиката изостава, а населението емигрира. Това установи проучване на Бонския институт за изследване на бъдещия пазар на труда.
И до днес дейността на източногерманските тайни служби - Щази, влияе негативно върху живота на гражданите на някогашната ГДР, доказва проучването. Досега се смяташе, че следенето на обикновени хора е трагедия предимно за тях и семействата им. Но икономистите доказаха, че досиетата в Щази са пряко свързани и с изоставането на икономиката.
В регионите на Източна Германия, в които Щази е била особеуно активна, икономиката куца и до днес. Забележително е, че и 20 години след обединението на Германия вредите от Щази продължават да се усещат, обяснява ръководителят на проучването Себастиан Зиглох.
В конкретни цифри то изглежда така: безработицата в Източна Германия, която днес е близо 9%, би била с 1,3% по-ниска, ако Щази не съществуваше. Същевременно участието на гражданите в избори в новите провинции е драматично по-ниско, отколкото това на гражданите в западните провинции. Според проучването, ако е нямало Щази, в избори щяха да участва 1,8 процента повече източногерманци.
Учените са открили пряка зависимост между броя на неофициалните информанти на Щази и нивото на бедността. При падането на Стената един от всеки 100 източногерманци е активен агент на тайните служби. Най-много информанти е имало в градовете Швед, Лукенвалде и Ангермюнде. В някои общини доносници са били 0,8% от цялото население.
Това е разрушило из основи доверието на гражданите в държавата, което пък ги е отказало и от участие в избори и до ден днешен. Политическата пасивност се отразява и на икономическото развитие. Най-голям негативен ефект Щази оказва върху демографията – в регионите с най-много агенти и до ден днешен населението напуска родните си места масово и мигрира на Запад.
