Една от последните летни вечери. Несебър. Старата митрополия е обляна в светлини, репетира оркестър. До концерта остава повече от час. Вече има над сто души, които търпеливо очакват да се „отворят вратите“. Когато това става, местата се запълват за секунди. А желаещи да чуят концерта продължават да прииждат, застават прави или търсят възможност да седнат по камъните. Много от тях са с деца, руската реч преобладава, но има и българи, и британци, и чехи. Има и гълъби, повечето от тях – чисто бели. Всички ги снимат. Усеща се, че предстои голямо събитие. Сцената е изумителна – разположена е сред руините на старата митрополия „Света София“, построена десетилетия преди „Света София“ в Истанбул.
Такава е атмосферата преди началото на финалната вечер от първото издание на фестивала Месембрия Орфика – фестивал, който наистина се превърна в събитие. Идеята е на Марио Хосен – български цигулар, роден в Пловдив, който живее във Виена, но е неизменна „част“ от концертния живот и на София.
Непрестанно е на път – свири във Франция, Полша, Германия, Румъния, организира лятна академия във Виена, записва с формацията Камерата Орфика…Именно той осъзнава, че в края на сезона в космополитен град като Несебър, хората имат нужда от изкуство. От най-висока класа. И публиката в трите вечери на първото издание на фестивала (18, 19 и 20 септември) го доказва. Първите две вечери програма е камерна (клавирни квартети от Малер, Шуман, Дворжак, Гранд секстет от Глинка) и залата на читалището е препълнена.
На 19 септември за налага да затворят вратите на читалището, защото са запълнени дори коридорите и стълбите към балкона на залата, а отвън остават още поне 50 души. Организаторите обещават догодина да изнесат екрани пред читалището, а официално облечени дами коментират (на руски) имената на музикантите – Волфганг Клос, професор от Виенския университет, прочутият румънски челист Антон Никулеску, проф. Милена Моллова…
Финалната вечер вече е с оркестър – Камерата Орфика. Публиката продължава да се трупа и по време на Дивертиментото от Моцарт, че и когато на сцената излиза ефектната виолистка Итка Хоспрова (която концертира изключително активно, голяма звезда е не само в родната Чехия) и поднася едно наситено изпълнение на страстното Le Grand Tango от Астор Пиацола. Вечерта се е „спуснала“ над Несебър, руините са ефектно осветени, следват Годишните времена на Антонио Вивалди.
Солист е Марио Хосен, който и води оркестъра. Виртуозността на Марио Хосен е безспорна (сякаш ни връща във времената на големите цигулкови виртуози, които са се „състезавали“ и надпреварвали за сърцата на публиката с можене и харизма), сърцат и увличащо хазартен е неговият прочит на едно от най-известните произведения в историята на музиката, стилен, всичко е едновременно изпипано до последния детайл и изсвирено с онази необяснима лекота, присъща на истински големите музиканти. Аплодисментите са оглушителни и продължителни… Несебър вече има своя фестивал, Месембрия Орфика – своята публика!
