Народният театър, 1913 от Йосиф Питер - първия школуван график у нас
Снимка: НХГ
След Освобождението през 1878 година младата българска държава се оказва в, така да се каже, в остра нужда от кадри - квалифицирани, образовани, интелигентни личности, които да ѝ помогнат в конструирането на обществените функции и изобщо на един съвместен институциализиран живот. Разбира се, в армията остават руските офицери, които възпитават българските воини в изкуството на съвременната война, но в областта на правото, науката, културата, образованието и т.н. липсата на подготвени хора се чувства осезаемо. И тогава на помощ идват чехите. Водени от идеята за славянска солидарност, мнозина поданици на Австро-Унгарската империя идват в България, за да помогнат на своите „братя-славяни“ да съградят из основи своя бъдещ държавно-обществен живот. Имената са им безброй, едва ли всички могат да бъдат изброени, но Константин Иречек, братята Шкорпил, братята Прошек, Ярослав Вешин, Иван Мърквичка са познати и обичани от всеки българин. Както казва Давид Бернщейн, преводач от български на чешки: „Много е приятно да си чех в България“. Не зная дали тогавашните чехи са се чувствали като Давид Бернщейн, ако четем записките на Иречек, май като че ли не, но - тъй или иначе - приносът на чехите за българската държава и култура е безспорен. Тъкмо на този безспорен принос ще бъде посветено предаването, като ще се акцентира на все още течащата изложба в НХГ на Йосиф Питер - родоначалникът на българската гравюра. За тази изложба ще говори нейният куратор Ружа Маринска, а за чешкото влияние и помощ, оказана на българите, ще говоря в по-широк план доц. Ани Бурова, бохемист и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Добромир Григоров, бохемист и също преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, и доц. Владимир Пенчев, историк, културолог, антрополог и бохемист, преподавател в Софийския университет.
