На 2 ноември програма "Христо Ботев" връчи годишните си награди за журналистика "Златният будилник". Церемонията започна с откриване на бюст-паметник на Христо Ботев. Паметникът е дело на скулптора Васил Гачев. Отливането на творбата от бронз бе реализирано с помощта на Столична община и с личния ангажимент на заместник-кмета д-р Тодор Чобанов.
Програма "Христо Ботев" на БНР стана собственик на тази оригинална творба на Васил Гачев. Чрез този образ ние се докосваме до духовността, примера и словото на великия поет.
Снимки от церемонията по връчване на наградите "Златният будилник" 2015 може да разгледате тук.
Васил Гачев и „неговият“ Христо Ботев.
Кой е Васил Гачев? За него Илия Бешков казвал, „че е човек без сянка“. Роден в град Тетевен, завършил Художествената академия при проф. Иван Лазаров, през 1938 година е изпратен да специализира скулптура в Рим и Париж. Един от първите членове на Дружеството на новите художници.
Васил Гачев всъщност е известен скулптор с богато и разнообразно творчество – работи в областта на портрета, фигуралната композиция и паметниците. Между най-значителните му произведения са бюстът на Христо Ботев, скулптурата на Христо Ботев пред къщата-музей в Калофер, както и един паметник на поета в Букурещ.
Автор е още на бюстовете на композитора Панайот Пипков, на художниците Цанко Лавренов и Иван Христов, орелефа на Васил Левски на Телефонната палата в София, на Трайчо Костов и десетки още. При създаването на творбите си Васил Гачев се придържа към класическата форма и монументалната цялост на композициите. Най-предпочитаният жанр е портретният. Произведения на Васил Гачев се намират в Братислава, Букурещ, Варшава, в Музея при Римската художествена галерия и др. В нашата НХГ се съхранява „Глава на Нино Касиас“, негова колежка от курса в Париж.
Има награда от БАН за скулптура на художника Лука Перфанов. Носител е три пъти на ордена „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.
И една любопитна случка: Илия Бешков и Васил Гачев като студенти живеели в една квартира заедно – в кокошарника до къщичката на една писателка. В изключително студените зимни дни даже чорапите им замръзвали на пода. Кльощави, ребрата им се броели, а Васил Гачев на всичкото отгоре бил вегетарианец. Всяка сутрин си правил гимнастика, а Бешков се вайкал: „Олеле, ще излети някой кокал и ще ме удари!“. Третият съквартирант в тази студенина бил Стоян Венев, а „четвъртият“- една сутрин към тях се присъединила жаба, настанена удобно до леглото на тримата бъдещи велики български художници.