Започваме от самото начало с датата 10 февруари 1878 - тогава встъпва в длъжност първият български кмет на София. Титлата му не е „кмет“, а „председател на Софийския градски управителен съвет“. Към него има „прикрепен“ и руски чиновник, който му помага (или го насочва) при взимането на решенията. Името на българския кмет е Манолаки Ташев (именно тук, в предаването „Радиокафе“, преди време ви разказахме историята на улицата, която е кръстена на него, на табелките на която първото му име е сгрешено). Той е от заможно семейство, добре образован, следвал е стопански науки във Виена и може би тези факти повлияват на решението на Русия да избере именно него. Манолаки Ташев заема тази длъжност по-малко от три месеца, защото внезапно почива. Но е свършил доста работа, защото наистина е имало много за „подхващане“ тогава (във всеки град), непосредствено след Руско-турската освободителна войната. Смет, улично осветление, справяне с пожарищата - това са били част от първоначалните приоритети на града, който тогава още не е бил столица. Ташев разчиства това, което е останало след битката за София в Руско-турската война и започва да създава градски формирования - Служба за потушаване (на пожарите), Санитарна комисия (за която помагат много руските военни лекари и медицински сестри), Техническа служба. Не е ясно, дали по времето на Манолаки Ташев или няколко години по-рано (през 1872) се „появява“ Градската градина - първият обществен парк в цяла България. За облика на града Манолаки Ташев работи с чешкия архитект (специално повикан от Австро-Унгария) Колар. Той веднага започва разработването на регулационен план на София. По времето на първия кмет се полагат тротоарите - изключително важна стъпка, защото до този момент в града дори няма улици, а само много кал.
Руският чиновник, прикрепен към Манолаки Ташев - Александър Мосолов, който идва в София след богатия си опит в администрирането на Кавала, пък нарича софийския кмет „свой помощник“. Ако на Манолаки Ташев (и Колар) дължим първите тротоари, първите улични лампи и градски служби, то Мосолов (по нареждане на княз Дондуков) се заема с взривяването на „гората от минарета“, която се издигала в София - смята се за важна крачка в изграждането на една модерна християнска държава. А иначе губернатор на София тогава е Пьотр Алабин (всички често минаваме по улицата, която носи неговото име).
Така започва новата история на освободена София - градът, който скоро ще стане столица.
