Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Днешната песен в рубриката на Радио София „Незабравимите“ всъщност се състои от … две песни. Защото Just a Gigolo и I Ain’t Got Nobody си съществували независимо една от друга до 1956 година, когато Луи Прима ги „събира“ в едно. И след това Вилидж Пийпъл и Дейвид Лий Рот „затвърждават“ комбинацията - такава, каквато я познаваме и тананикаме днес. Да не говорим за версията на Тодор Колев с поетичното име „Жигули“, където се пее (освен всичко друго) - „Ах, какви шофьори..“. Но да се върнем към началото. I’m just a Gigolo е адаптация на старо австрийско танго, създадено във Виена през 1928 от Леонело Казучи по написан четири години по-рано текст. Успехът на тангото е толкова голям, че през 1929 Ървинг Сийзър, прочут американски театрален композитор и текстописец е помолен от известно тогава издателство да направи версия с английски текст. Той елиминира чисто австрийските елементи (в оригинала се разказва за спомените на хусар, който се връща в годинитe, когато е марширувал в парадна униформа и се е сражавал, а сега е просто един наемен танцьор). Just a Gigolo още през 1931 започва да се появява в редица киноленти и така до едноименния филм през 1979, където песента се изпълнява от Марлене Дитрих в последното й екранно превъплъщение. Междувременно Луи Прима - тромпетист, певец, едно от големите имена от ерата на суинга - комбинира Just a Gigolo с една песен от 1915 година на композитора Спенсър Уилиямс и вече превърнала се в стандарт - I Ain’t Got Nobody и се получава толкова добре, толкова хомогенно, че двете песни продължават „живота“ си заедно. Характерните бек-вокали във версията на Луи Прима са на съпругата му Кийли Смит, а интересното е, че това е една от малкото му песни, в които тромпетното соло не е негово. Но затова пък как пее - чуйте го!
