Народното събрание приключи обсъждането на второ четене на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за догодина. Заложените приходи са 3,204 милиарда лева, което е със 129 млн. лв. повече от тази година.
Против бюджета се обявиха от БСП и ДПС, които възразиха срещу по-голяма част от предлаганите текстове.
Още в началото на дебатите от опозицията разкритикуваха отчетите във финансовата рамка за здраве за следващата година. От БСП поискаха да се завишат парите за общопрактикуващите лекари с 20 милиона лева и още толкова за профилактика, като депутатът Емил Райнов поясни, че нищо от заложеното в здравната реформа не е залегнало в бюджета на НЗОК и че няма повече пари за извънболнична помощ, профилактика и за стоматологична помощ:
Какво пречи да завишим парите за изследвания, за да могат тези неща да се правят в извънболничната помощ? Когато говорим за стоматологичната помощ, нима никой от нас не знае, че 97% от децата до седемгодишна възраст имат по четири кариеса, между 22 и 24 години всеки българин има минимум по минус два постоянни зъба.
От ДПС също не видяха здравна реформа в новия бюджет, а депутатът Хасан Адемов обърна внимание, че остават недофинансирани много здравни сектори:
Самият господин министър имаше намерение да увеличи средствата за извънболнична помощ, но за съжаление това не се случва. С три милиона се увеличават средствата в бюджета на доболнична помощ, а що се отнася до първичната извънболнична помощ – с 11 милиона и половина за специализираната помощ, но това в никакъв случай не е достатъчно.
От Народното събрание взеха решение НЗОК да утвърждава на всяко тримесечие обемите и сумите за извънболнична първична и извънболнична специализирана медицинска помощ.
От ДПС и БСП обаче се обявиха и срещу тези текстове, предвиждащи Надзорният съвет на Касата да утвърждава за всяка Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) годишна обща стойност на разходите със здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци.
Мнозинството в пленарната зала окончателно реши Надзорният съвет на НЗОК да разпределя договорените годишни обеми на видовете медицинска помощ по РЗОК, а директорите да разпределят утвърдените годишни обеми, като те ще се закупуват от изпълнителите на болнична медицинска помощ здравни дейности от основния пакет. И двете партии поискаха тези предложения да отпаднат.
Трябваше от първи януари да няма лимитиране, посочи като аргумент Райнов от БСП и допълни:
С този бюджет отново предлагаме да се лимитират дейностите, а сега ще принудим пациентите да правят това, което правят в момента – няма в извънболничната помощ, той отива по късата писта директно в болничната помощ и там обаче, и на Касата, и на всички нас струва пъти повече. Този член е само да се разпределят и обемите дейности до конкретните лекари поименно по ЕГН.
Този тип разпределение, без да са готови все още здравните карти, не може да се случи обективно, допълни Тунджер Кърджалиев от ДПС:
НЗОК ще избира с кого да има договори и с кого да няма договор. На тази база РОЗК няма как да направят адекватното разпределение на обемите дейности по изпълнители, а този факт крие и голяма опасност от възникване на корупционни практики, а също от закупени недостатъчни или пък излишни обеми от дейности.
Министърът на здравеопазването доктор Петър Москов обясни принципа, заложен в оспорваните от опозицията текстове:
Когато имате договорения в Националния рамков договор Национален обем, разпределението му надолу като обеми на база исторически достигнати нива от определените лечебни заведения, става ясно и просто. Няма лимит – има достигнат исторически обем, което означава на исторически принцип задоволена потребност на българските граждани.
Това е което договаря Касата – че закупува за нуждите на своите здравноосигурени лица определен обем хоспитализации от всяка една болница на базата на структурата ѝ и на база на дейността ѝ и на база на новите изисквания, които поставя пред тях. Чисто, просто и ясно – обем на ниво болница, допълни министър Москов.
Мнозинството в парламента взе решение и директори на РЗОК, които извършват плащания в нарушение на определените стойности, да бъдат наказвани с глоба от 600 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
Нарушенията ще се установяват с актове на длъжностни лица на НЗОК, определени със заповед на управителя на Касата, а наказателните постановления ще се издават от нейния управител, решиха окончателно депутатите.
Проверките ще включват внезапен контрол, който е свързан със заплащане на медицинската и денталната помощ, оказвана в изпълнение на договор със Здравната каса, която се извършва в момента на предоставяне на медицинска помощ на здравноосигуреното лице. Ще има контрол преди заплащане на оказаната медицинска или дентална помощ, което включва проверка в лечебното заведение или по документи на отчетната в РЗОК дейност преди нейното заплащане и последващ контрол, който ще включва проверка в лечебното заведение или по документи на отчетената в РЗОК дейност след заплащането ѝ.
От БСП възразиха на стойността на глобите за директорите на районните каси и поискаха завишаването им.
Той разпределя стотици милиони – 600 до 1000 лева? Това е пълен парадокс. Нашето предложение е мерките да бъдат адекватни, а директорите на Касата, след като ще ги натоварим с такава отговорност, да носят и другата – финансовата отговорност. Там предлагаме за първо нарушение вместо 600 до 1000 лева, да бъдат глобени от 5000 до 10 000 лева, а за второ нарушение – глобите да стават от 10 000 до 20 000 лева, обяви Емил Райнов от БСП.
От партията възразиха и неприетото предложение проверките от районните каси да стават по заповед на управителя на НЗОК, като лидерът на БСП Михаил Миков заподозря:
Ако едно здравно заведение реши, че може и да не се отчита където трябва, шефът на Здравната каса, който е политически избран, или оправомощеното от него лице политкомисар, ще му изпратят проверка, докато не се научи да се отчита, където трябва.
Затова от БСП поискаха проверките да стават по обективен принцип, а от ДПС поискаха в проверките да участват и представители на финансовото министерство. Предложенията бяха отхвърлени.
