Когато има обществен интерес към дадено място, той винаги се канализира към въпроса кой е отговорен, кой е стопанинът, кой се грижи за това място. Тази безстопанственост трябва да бъде разрешена, категоричен беше доц. Стоядинов. Според него вносителите на жалбата от дружество "Будител" трябва да обяснят по-подробно своята визия за патриаршеската катедрала:
Това, което свързва двете български държави с Третото българско царство и съвременността, е църквата. Ако погледнем колко много неща сме имали тогава и колко малко е останало, си даваме сметка, че само църквата я има от тогава. Спорът за сградите е вторичен спор.
Обществото, държавата и ние, като част от този механизъм, трябва да имаме ясно изградени приоритети и неща, които изглеждат безвъпросни, подчерта Мариян Стоядинов. По думите му, хората, които са построили църквата, отдавна ги няма и обществото може да се пита, какво да прави с тази сграда, но за църквата този въпрос е ясен, той не стои:
Три пъти за последните 150 години градим държава от нула, от руините. За църквата това време не е радикално ново. Държавните строители винаги започват от една много ниска позиция, особено когато искаш да разрушиш предходното. Църквата гледа на времето с това, което Айнщайн нарече относителност. Важен е този разговор за преходните и непреходни неща.
Относно предстоящото удостояване на проф. Георги Близнашки с църковен орден от Българската православна църква заради приноса му в решаването на казуса със собствеността на патриаршеския храм, богословът отбеляза:
Църквата идентифицира хората, които може да въведе в този извънвремеви простор. Когато църквата разпознае такъв човек, тя по някакъв начин го отделя и посочва. Подобен тип акт е вид идентификация.
