Става въпрос за театър, затова съм избрал тази пиеса. Освен за театъра, става дума за всички други професии. Едно такова припомняне за отговорността на хората, които заемат определени длъжности, да дават повече, отколкото могат, а не да занемаряват правилата. Избягвам осмиването, на мен вече не ми върши работа в театъра. Осмиването ме ужасява...
Мариус Куркински смята, че когато е поставял за първи път пиесата в Пловдив фокусът е бил актьорът като мечта, като бъдеще, в какво искам да се превърна, идеалът, който тепърва предстои да се постига... Сега, след много изиграни представления, като че ли малко по-грубо, малко по-тъжно... има един такъв страх от рутината... Обучението продължава.
Интервюто с Мариус Куркински можете да чуете в звуковия файл.
