Парламентарните избори във Венецуела, които дадоха на опозицията две трети от местата в Националното събрание, маркират нов етап в развитието на Латинска Америка. Покойният венецуелски президент Уго Чавес беше моторът на регионалната интеграция, солидарност и социална ангажираност. Венецуелският петрол и високите му до преди няколко години международни цени хранеха много успешни социални програми и изгодни бартер на континента. Сега обаче петролът е евтин, а Венецуела е в икономическа криза.
Добилият самочувствие Енрике Каприлес, който е един от най-известните лица от опозицията в страната, се кълне, че новото мнозинство в парламента ще спре петролните подаръци за чужбина, влагайки ги в местното развитие:
Ще свършат подаръците и няма да подаряваме повече петрол на никоя страна. Ще бъде забранено със закон. Без специалното разрешение на Националното събрание, което да разгледа аргументите, това няма да се разрешава. Няма да може да се финансират правителствата в Карибския район или в Латинска Америка. Петролната дипломация свърши.
Ентусиазмът му обаче е пожелание, а не реалност. По конституция президентът Николас Мадуро може да налага вето на всяка законодателна инициатива, както и Върховният съд. Опозицията не може директно да гласува за отстраняване на Мадуро, а само да иска референдум за свикване на извънредни президентски избори. Не е ясно дали опозицията ще действа единно в парламента, защото тя е съставена от малки групировки с мразещи се лидери и взаимоизключващи се лидери.
Ако наистина се спре петролният бартер с Куба, например, Венецуела ще остане без кубинските учители и лекари, а опозицията, обещаваща по-добър живот за хората, не може да си позволи.
Чавистите стягат редиците си и не се смятат за победени. Мадуро обяви рестарт, оставка на правителството и спешно изработване на нова икономическа политика:
Помолих целия министерски съвет да подготви оставките си, за да започнем един процес на реконструкция и на нов дълбок импулс за цялото национално правителство.
Встъпилият тази седмица в длъжност президент на Аржентина – десният Маурисио Макри – също ще трябва да управлява с парламент, доминиран от симпатизанти на политическата си противничка в лицето на лявата перонистка и досегашна президентка Кристина Фернандес.
До последните си часове на власт тя не спря с назначенията на ключови държавни постове на свои хора, така че Макри ще среща опозиция дори и на административно ниво.
Фернандес свика на емоционален прощален митинг своите привърженици. Пред препълнения площад в центъра на Буенос Айрес тя така отчете своето управление:
Онзи, който е най-голям, е аржентинският народ. Народът, гражданите и свободата бяха овластени. Благодаря ви за това щастие, радост и любов.
Заклел се като нов президент, Макри също събра цял площад на сутринта. Той обеща 180-градусов завой и във външната и във вътрешната политика. Той се обяви за сближаване със САЩ и ЕС. Отправя и послания за обединение на аржентинците:
Дойде моментът всички да се обявим в името на растежа и подобряването на положението, за да може страната ни да напредне. Мнозинството от аржентинците гласува за нашето предложение, базирано на 3 основни идеи – нулева бедност, преборване на наркотрафика и обединение на аржентинците.
Коментара чуйте в звуковия файл.
