В Испания днес се провеждат решаващи парламентарни избори. Очаква се те да сложат край на досегашния модел на управление на страната. Смята се, че в парламента ще влязат представители на две нови формации.
Испанските партии приключиха с предизборните си кампании, но разговорите между хората продължават да се въртят около изборите и най-вече около възможните коалиции след тях. Силни емоции предизвика подхвърлената в последния ден на предизборната кампания версия за широка коалиция между Народната партия и социалистите. Премиерът и лидер на Народната партия Мариано Рахой ваднага отрече да е лансирал подобни идеи. Водачът на социалистите Педро Санчес отново повтори, че основната му цел е Рахой и неговата партия да се отстранят от властта. Компромис между двата стари мастодонта е неприемлив и за испанското общество. То неслучайно излъчи двете нови партии - „Сюдаданос” и „Подемос” - като знак, че очакват по-динамична картина във властта, обновления в двата идеологически полюса, вслушване в гласа „отдолу”. Пепа Буено, която е една от най-популярните телевизионни водещи в Испания, коментира:
Независимо от резултатите, които ще постигнат новите партии, вече трябва да сме им благодарни, че обновиха нашия обществен живот.
Както и повечето други политически коментатори, Пепа Буено не се наема да дава прогнози кой от многото варианти на коалиции след вота ще проработи. Тя не изключва и възможността за скорошни нови извънредни избори, ако се окаже, че никой не може да управлява стабилно. Буено смята за вероятно, след оповестяване на резултатите от гласуването, Рахой да се оттегли като кандидат за премиерския пост и да го отстъпи на сегашната си заместничка в правителството Сорая Саенс де Сантамария. Това според Пепа Буено би улеснило преговорите за евентуални коалиции, които ще трябва да води Народната партия. Макар и да се очаква тя да вземе най-много гласове, те няма да са й достатъчни за самостоятелно управление.
Всички хипотези остават отворени, докато дойде отговорът от урните. Една от испанските телевизии го оприличи на петата симфония на Бетовен, в която съдбата чука на вратата.
