Със сигурност френското общество се промени. Атентатите извадиха наяве някои положителни негови черти, които бяха възприемани като форма на упадък и напук на очакванията на извършителите на атаките те не породиха негативни тенденции като ксенофобията и ислямофобията. А това е признак на добро здраве или поне на надежда.
Чрез големите демонстрации хората казаха не се страхуваме от варварските ви действия и няма да променим начина си на живот. Мисля, че това беше най-добрия отговор на атентатите и на онези, които искаха да противопоставят френското общество на самото него и да провокират конфликти между отделните общности.
Тези атентати според Франсоа Фризон-Рош са разкрили провала в образованието на третото поколение арабо-мюсюлмани, живеещи във Франция, а това е проблем, чиито корени датират отпреди 30-40 години. Има и друг провал – това, че полицията и разузнаването не бяха подготвени, посочи Фризон-Рош.
Именно свободата на мисълта, на словото, свободата да рисуваш бе онова, в което най-вече пречеше на хората, привързани към мракобесието. Тези хора са в една тоталитарна парадигма и отказват да приемат че някой друг може да има и други идеи, друг начин на мислене. Ето защо избраха „Шарли Ебдо“. Защото свободата на карикатурите има символично значение. Те решиха да ударят точно този символ.
Франция има една аура, носи специфично послание. Светът възприема Франция по един своеобразен начин. Това е именно символът, който терористите искаха да заличат.
