Пътят му започва от Русе и го отвежда до позицията на концертмайстор на Симфоничния оркестър на Френското национално радио (доскоро и на Филхармонията на Сеул). Отдавна се чувства като парижанин, но винаги е намирал време да бъде част от българския музикален живот. А през настоящия сезон е артистичен съветник (и постоянен гост-солист) на Софийската филхармония.
В една от така редките "пролуки" в изключително наситената си програма, Светлин Русев дойде "да изпие едно Радиокафе" в Радио София. Оказа се, че за първи път в съзнателния си живот пътува без цигулката. "Но пък имам честта да се познавам с Пепа Бадева и да мога да свиря от време на време на цигулката на Георги Бадев". Инструмент, на който Светлин Русев изпълни някои от бисовете при един от паметните концерти на Софийската филхармония през миналата година.
Именно от личността на Георги Бадев започва нашия разговор ("може би повечето хора не знаят, че именно той избра първата цигулка, която баба и дядо ми купиха"), преминава през новите зали в Париж ("по-уютната за мен е аудиторията на радиооркестъра, но другата е най-модерната правена някога"), с малко спомени за годините в струнния оркестър на Оверн ("където научих всичко, как се организират групови репетиции, как се свири без диригент...но постепенно започнах да усещам репертоарните ограничения и затова преминах от семейство с 21 музиканти в по-голямо семейство със 144 музиканти" - казва с усмивка Светлин) и плановете му за следващия сезон на Софийската филхармония, както и за логиката (и логистиката) на откриването на големите диригенти "още преди да станат големи", с много интересни примери от дейността на един от директорите на Оркестъра на Френското национално радио. Изключително интересен разказ, който, убедена съм, ще ви е интересно да чуете.
Светлин Русев е щастлив да има точно толкова концерти като концертмайстор на Оркестъра на Френското радио (където е от януари 2005-а), колкото и като солист или като част от различни камерни формации - "което средностатистически се случва рядко, но пък е изключително обогатяващи - и като социални контакти, и като срещи с големи музиканти". Животът му е интересен, но и напрегнат - "пътувам много, даже прекалено много, има месеци, в които ми се събират три или четири дни у дома, в Париж".
Именно защото времето никога не стига, често се възползва от възможността да се репетира и през нощта в специалните зали на Френското национално радио... И още, и още истории - за едно изключително турне с концерта на Йоханес Брамс, изпълнен на оригиналните инструменти (и за оркестрантите, и за него като солист), за темпата някога и темпата, в които се свири днес; за поредния френски солист на Софийската филхармония - младият, но изключително титулован виолончелист Анри Дьомаркет, който ще свири в зала "България" в четвъртък... Чуйте го, няма да съжалявате.
