Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ваня Кастрева: В новите учебници присъствието на българските автори е над 60 на сто

Заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева
Снимка: БГНЕС

Промените, които се правят в съдържанието на учебниците, са в резултат на анализите на екипа на МОН и предложения на учителите. Това каза в предаването „12+3“ заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева във връзка с информациите, че знакови произведения в българската литература отпадат от учебниците.

След пресконференция днес в МОН стана ясно, че "История Славянобългарска" на Паисий Хилендарски няма да отпадне от учебния материал, а ще се изучава в 9-и клас.

В програмите досега "История Славянобългарска“ се е изучавала в два класа – 6-и и 10-и, но във връзка с променената структура на образованието след приемането на новия Закон за училищното и предучилищното образование, когато основно образование се завършва в 7-и клас, първи гимназиален етап е до 10-и клас, съответно се преструктурира и учебното съдържание. За това по преценка и предложение на експертите и на учителите, уточни Кастрева.

Тя посочи, че творбите на Никола Вапцаров, за които също се заговори, че ще отпаднат, ще се изучават в 10-и, 11-и и 12-и клас, за да могат учениците не само да цитират стиховете му, а и да влязат във философията на неговите творби.

В новата структура на учебното съдържание присъствието на българските автори е над 60 на сто от всички изучавани автори, заяви заместник-министърът:

За нас е от изключителна важност да препоръчаме в учебните програми емблематични произведения на знакови български творци, а да не посочваме, например, цялата стихосбирка на Ботев. Защото това, в обема от много знания, учениците се демотивират, те се объркват. Учителите казват, на нас не ни достига учебно време, за да преподадем задължителната литература. И ефектът всъщност се превръща в дефект.

В новите образователни програми е съвсем различна композицията на обучението по История и цивилизации, каза още Ваня Кастрева:

Историческото познание върви в пряка свързаност на исторически събития и причинно-следствени връзки, както и обвързаност на световната и българската история. Когато са утвърдени учебните програми за 5-и клас, в тях се разглеждат епохите на праисторията и античността. В същото време обаче тук присъстват и първите сведения за живота в българските земи. В 7-и клас имаме учебно съдържание, което обхваща историческото развитие на българските земи от началото на Възраждането, 18-и век, до съвременността, но с изключително присъствие на процента българска история. А 10-и клас е цялостен курс по национална история.

Цялото интервю с Ваня Кастрева можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна