Вишеград често прави такива срещи във формат 4+2 или 4+2+2 с България и Румъния или Австрия и Словения, но в случая се кани и страна нечленка на ЕС и очевидно става дума за конкретния проблем с бежанската вълна и идеята, лансирана от 3 от страните на Вишеград – Унгария, Словакия и Чехия – за изграждане на нещо като антибежански вал по северните граници на Гърция. Това коментира в предаването "Преди всички" по "Хоризонт" директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков, който оцени идеята като "недобра за България и за ЕС", защото представлява опит за прехвърляне на проблема върху съседите.
Липсва европейско решение, защото, засега, се наблюдава доста странен подход на страните от ЕС. Всяка разбира европейското решение като подкрепа на собствените си интереси и позиции, обобщи Кючуков и нарече това "Европа на 28 скорости".
Според дипломата страните външни-граници биха се оказали в по-неблагоприятно положение, ако се направи ограда, която изолира Гърция. Рискува се южната ни съседка да се превърне в огромен бежански лагер и "поток, който да търси оттичане към и през България".
Естествено, че ще има концентрация и напрежение по южните граници на страната. Не по-малко важно е, че товари България и Македония с отговорности, без да им делегира права – България не е член на Шенген, Македония изобщо не е член на ЕС – и без да им осигурява ресурс. Да не забравяме, че европейските ресурси се насочват в друга посока. България е страната, която е най-заинтересована, първо – решението да бъде общоевропейско, и второ – то да бъде солидарно.
Замислено е срещата на Вишеградската четворка да повлияе на диалога в самия ЕС, предвид че се провежда няколко дни преди Европейския съвет, който трябва да вземе решение. Тя търси консолидация сред централноевропейските страни и подкрепа от визираните България и Македония.
Гърция е изправена пред огромни трудности и тези хиляди гръцки острови са много трудно защитима външна граница. От друга страна, с произволното изваждане на една или друга страна от шенгенското пространство или дори поставяне под въпрос европейското присъствие на страната, едва ли е позитивно. Нямаме никакви гаранции, че ако този натиск се пренесе на българско-гръцката граница и България бъде изправена пред същите условия, няма след това да последва същото отношение към България, което сега е към Гърция.
Позитивните сигнали по отношение на генезиса на проблема – прекратяване на войната в Сирия, идват от диалога Русия – САЩ – Европа. Глобалните фактори са по-склонни да търсят решение на кризата, изправени пред общата заплаха от "Ислямска държава", докато регионалните определят по-скоро динамиката на конфронтацията там, обобщи експертът.
Заплахите с бежански наплив, отправяни от турския лидер Ердоган, според Кючуков, са "политически инструмент" и "опит за влияние в геополитически план". Дипломатът очаква засилване на бежанската вълна, тъй като Европа досега е разчитала на зимата и на Ердоган да намаляват потока. Голяма част от сирийците вече нямат надежда, че някога ще могат да се върнат по родните си места и търсят постоянно жителство извън страната, обясни Кючуков и предупреди:
Бежанската вълна е само най-острата проява на далеч по-сериозния проблем, който ще бъде миграционната вълна – на икономическите мигранти.
Интервюто на Таня Величкова с Любомир Кючуков можете да чуете от звуковия файл.